Димитър Радев на форума OMFIF: Инфлацията в България се покачи до 6% през октомври
Инфлационният натиск в България остава по-силен от средния за еврозоната, а предварителните данни за месец октомври сочат допълнително увеличение на годишната инфлация до 6%. Това обяви управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев по време на провеждащия се в София Монетарен и финансов институционален форум (OMFIF).
Гуверньорът напомни, че през септември годишната инфлация у нас е била 5,6% (измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени – ХИПЦ) на фона на значително по-ниското средно равнище от 3,8% за еврозоната. Радев подчерта, че присъединяването към единния валутен съюз не премахва различията между отделните стопанства, нито необходимостта от провеждането на разумни вътрешни реформи. По думите му, макар общата парична политика да осигурява рамката за стабилност, местните условия като вътрешното търсене, динамиката на кредитирането и специфичните условия за финансиране продължават да оказват решаващо влияние. В заключение той отбеляза, че националните централни банки и надзорните органи носят конкретни и сериозни отговорности в този процес.
БНБ предупреди за риск при жилищните кредити; Радев не изключва нови вдигания на лихвите от ЕЦБ
Управителят на БНБ Димитър Радев подчерта, че регулаторните органи носят отговорност да анализират промените в средата, които биха могли да застрашат стабилността на финансовата система. Той отчете, че банковият сектор в България остава добре капитализиран и ликвиден, но обърна внимание на ускореното нарастване на финансирането, особено в сегмента на жилищното кредитиране. Според него отличните показатели на банките не са повод за разхлабване на мерките, а изискват превантивен макропруденциален надзор.
По отношение на общата европейска парична политика Радев коментира последното решение на Управителния съвет на ЕЦБ от 29 октомври 2026 г., с което трите основни лихвени процента бяха оставени без промяна. Гуверньорът определи тази пауза като правилна стъпка, осигуряваща време за оценка на енергийния шок и затегнатите финансови условия. Той обаче предупреди, че инфлационните перспективи в еврозоната са се влошили спрямо септември. Радев изрично уточни, че октомврийското решение не означава край на цикъла от затягане и при по-устойчив ценови натиск ЕЦБ може да прибегне до допълнително увеличение на лихвите.
Енергийният шок ревизира нагоре прогнозите за инфлацията през 2027 г.
По думите на управителя на БНБ годишната инфлация в еврозоната е достигнала 3,8% през септември, като значителна част от това увеличение се дължи на по-високите от предвиденото цени на енергоносителите. Това крие риск от по-продължително отклонение над целевото равнище от 2%. „Основният въпрос е доколко този натиск ще се пренесе върху останалите цени, заплатите и инфлационните очаквания. Засега базисната инфлация остава относително стабилна и не наблюдаваме широкомащабно пренасяне на енергийния шок върху възнагражденията. Това е окуражаващо, но не премахва рисковете“, обясни Димитър Радев.
Гуверньорът обобщи, че очакванията за общата инфлация през 2027 г. са ревизирани в посока нагоре до 2,6%, а тези за базисната инфлация – до 2,5%. Според Радев позитивната новина в дългосрочен план е, че инфлационните очаквания на пазарите остават стабилно закотвени на стратегическото равнище от 2%.
Снимка:Булфото
