МФ отчете 2,8% бюджетен дефицит към септември 2026 г., фискалният резерв е 8,48 млрд. евро
Бюджетният дефицит по Консолидираната фискална програма (КФП) достигна 2,8% от прогнозния БВП на страната в края на септември 2026 г., съобщиха от Министерството на финансите. В номинално изражение отрицателното салдо възлиза на 3,669 млрд. евро, което съвпада с предварителните прогнози на ведомството. На месечна база дефицитът се увлича с близо 590 млн. евро спрямо отчетените в края на август 3,075 млрд. евро (2,4% от БВП).
Към 30 септември 2026 г. фискалният резерв възлиза на 8,478 млрд. евро. От тях 6,565 млрд. евро са депозити в БНБ и търговски банки, а 1,912 млрд. евро представляват вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи и аванси.
Общите приходи, помощи и дарения по КФП за деветмесечието са в размер на 33,898 млрд. евро (68,3% от годишния план). Спрямо същия период на 2025 г. постъпленията отчитат номинален ръст от 10,9% (3,344 млрд. евро). Данъчно-осигурителните приходи се увеличават с 9,9% (2,451 млрд. евро), а помощите и даренията нарастват с 1,502 млрд. евро. От друга страна, неданъчните приходи бележат спад с 609,3 млн. евро. Това се дължи на по-ниските постъпления от дивиденти от държавните предприятия спрямо предходната година, когато бе внесен извънреден междинен дивидент.
Данъчните постъпления (включително осигурителните вноски) достигат 27,201 млрд. евро, което покрива 70,8% от годишния разчет и формира 80,2% от общите приходи в хазната.
Неданъчните постъпления достигнаха 4,051 млрд. евро, разходите по КФП растат с близо 4 млрд. евро
Неданъчните приходи в държавната хазна възлизат на 4,051 млрд. евро, което покрива 70% от заложените годишни разчети, отчитат от Министерството на финансите. Спрямо същия период на предходната година обаче те бележат спад с 609,3 млн. евро, дължащ се главно на по-ниските постъпления от държавни дивиденти. Този сегмент се формира основно от държавни, общински и съдебни такси, доходи от собственост, концесии и продажба на въглеродни емисии. В същото време приходите от помощи и дарения, които се генерират по линия на европейските фондове и програми, достигат 2,646 млрд. евро.
Общите разходи по КФП (включително националната вноска в бюджета на ЕС) възлизат на 37,567 млрд. евро към края на септември 2026 г., което представлява 66,1% от разчетите за годината. Данните показват сериозен ръст спрямо деветмесечието на 2025 г., когато разходите бяха в размер на 33,650 млрд. евро.
Основен двигател на разходната част са социалните и здравноосигурителните плащания, персоналът и капиталовите инвестиции. Министерството на финансите отчита, че нарастването е пряка последица от няколко ключови фактора: последователното индексиране на пенсиите по „швейцарското правило“ (от юли 2025 г. и юли 2026 г.), увеличението на минималната работна заплата и ръста на възнагражденията в публичния сектор с 5 на сто (спрямо натрупаната инфлация за 2025 г.). Наблюдава се и сериозен скок на капиталовите разходи, стимулиран от засиленото изпълнение на проекти по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и Общинската инвестиционна програма.
