България ще настоява за мораториум върху бойните действия в Черно море. Това обяви вицепрезидентът Илияна Йотова, която прочете декларация след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). Съветът бе свикан на тема „Актуални рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура на България в контекста на войната в Украйна“ след неотдавнашните атаки срещу два търговски кораба в изключителната ни икономическа зона.
„Войната на Русия срещу Украйна доведе до значително влошаване на средата за сигурност в Черно море“, подчерта Йотова. По думите ѝ КСНС отчита ескалация на конфликта, която застрашава свободното корабоплаване. Констатирана е и опасна тенденция на зачестяващи удари с въздушни и морски дронове, водещи до тежки щети, потапяне на плавателни съдове и човешки жертви.
По думите на вицепрезидента, напрежението в Черно море вече е довело до ограничаване на свободното корабоплаване, рязък спад в корабния трафик, повишени разходи за застраховки, сериозни икономически загуби и риск от екологично замърсяване. Йотова предупреди, че използването на все по-модерни и далекобойни безпилотни системи засилва заплахите за критичната инфраструктура на България.
„Последните инциденти, включително спрямо стратегически обекти на българската отбранителна индустрия, показват, че страната ни е изправена пред сериозни предизвикателства в защитата на своята инфраструктура“, подчерта тя. Според нея тези рискове са пряко следствие от липсата на дипломатическо решение за конфликта в Украйна. „Най-голямата гаранция за сигурността ни е незабавното прекратяване на огъня и активирането на всички политически канали за постигане на мир, в който процес България трябва да участва активно“, категорична бе Йотова.
Консултативният съвет за национална сигурност е постигнал съгласие за продължаване на правителствените мерки срещу рисковете в Черно море. Членовете на съвета са отчели и нуждата от анализ на нормативната уредба, който да подпомогне тези действия. Илияна Йотова уточни, че предложенията към изпълнителната и законодателната власт са приети с мнозинство от три четвърти, като представителите на три парламентарни групи са гласували „против“.
„КСНС категорично осъжда ударите срещу търговски кораби в Черно море като грубо нарушение на международното право и настоява за незабавно разследване за установяване на извършителите“, заяви вицепрезидентът. След приключване на проверката, правителството трябва да информира обществеността за резултатите.
Сред основните препоръки на съвета са засилване на морското наблюдение чрез разузнавателни дронове и ускорена модернизация на армията. Целта е спешно придобиване на антидрон системи с възможности за кинетично въздействие, в тясно сътрудничество с НАТО и ЕС.
Наред с това КСНС препоръчва на правителството да анализира законодателството и да предложи на Народното събрание промени, които да улеснят физическата защита на стратегическите обекти и да гарантират морската сигурност. Сред мерките е и поддържането на висока готовност на националната система за търсене и спасяване по море.
По отношение на НАТО Йотова подчерта, че България трябва изцяло да използва членството си за защита на своите икономически, екологични и отбранителни интереси. В рамките на инициативата „Източен страж“ страната ни може да поиска по-голям съюзнически принос за сигурността в Черно море.
„Имаме възможност да поискаме разполагане на допълнителни средства за въздушно и морско наблюдение, засилване на бреговата отбрана и антидрон системите в контекста на засиленото предно присъствие на Алианса“, обясни вицепрезидентът. Тя допълни, че тези действия не нарушават Конвенцията от Монтрьо. На този етап обаче КСНС не смята за целесъобразно свикването на официални консултации по Член 4 от Северноатлантическия договор.
На европейско ниво България ще предложи създаването на рамков механизъм за свободно и безопасно корабоплаване в Черно море, който да стане част от стратегическия подход на Общността към региона. „Европейският съюз разглежда морската сигурност като основен стълб в черноморската си стратегия и планира изграждането на хъб за сигурност, но е нужна повече конкретика, която страната ни може да предостави“, обясни вицепрезидентът.
Планът предвижда при екологична опасност София да може да задейства Механизма за гражданска защита на ЕС, както и инструментите за сателитно наблюдение. Обсъжда се и възможност за финансови компенсации при евентуални търговски загуби. Наред с това Йотова подчерта, че България трябва спешно да проведе консултации с Румъния и Турция за общи действия, с които да се спрат атаките срещу търговски кораби и да се гарантира безопасността в Черно море.
„България трябва да поеме активна роля в преговорите и намирането на консенсус между черноморските държави — Русия, Украйна, България, Румъния, Грузия и Турция“, заяви вицепрезидентът. Целта е налагането на мораториум върху бойните действия в Черно море и превръщането му в зона на споделена сигурност. Тази позиция и решенията за безопасност в региона ще бъдат представени на всички европейски формати, включително на предстоящата среща на върха на ЕС на 15 и 16 октомври.
По линия на ООН страната ни ще поиска съдействие от Международната морска организация за технически и правен анализ на инцидентите, както и приемането на резолюция за гарантиране на свободното корабоплаване.
След заседанието на КСНС, продължило близо пет часа, Румен Радев коментира атаките срещу корабите. „Ако съдим по характера на товара и посоката им на движение, резултатът сочи към Русия, но това е само хипотеза“, посочи държавният глава. Той бе категоричен, че до момента не е имало комуникация с украинската страна, която да изясни какъв точно е бил използваният дрон.
Видео запис:Президентство пресцентър
