Българите скоро ще могат да доказват самоличността си онлайн с мобилен телефон, да използват електронни удостоверения и да се подписват дигитално безплатно. Това предвижда проектът на Закон за Европейския портфейл за цифрова самоличност, внесен от министъра на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев. Документът е публикуван за обществено обсъждане до 5 ноември 2026 г.
Законопроектът ясно определя приложението като средство за електронна идентификация. Важно е да се уточни, че физическата лична карта няма да отпадне или да бъде заменена от дигиталния инструмент. От друга страна, компаниите, които са длъжни да приемат този метод, но откажат, са застрашени от сериозни санкции – глобите достигат до 250 000 евро.
Какво ще можете да правите с дигиталния портфейл?
Приложението ще съхранява сигурно личните ви данни и различни електронни удостоверения (за образование, правоспособност и др.). Чрез него гражданите ще могат да:
- Достъпват електронните услуги на държавната администрация и на частни компании;
- Споделяте само необходимата информация – например доказвате, че имате навършени 18 години, без да разкривате трите си имена или ЕГН;
- Подписвате документи с квалифициран електронен подпис (КЕП), който има силата на саморъчен;
- Използвате дигиталните си данни във всички държави от Европейския съюз.
Възможността за селективно споделяне на данни е ключово изискване в европейския регламент, въз основа на който се създава приложението.
Колко ще струва?
За гражданите издаването, използването и евентуалната отмяна на дигиталния портфейл ще бъдат напълно безплатни. Това включва и използването на електронния подпис, стига той да се ползва за лични цели. Ако подписвате документи като представител на фирма или в качеството си на служител, услугата няма да се счита за безплатна. В случаите за лична употреба, разходите на доставчиците на КЕП ще се поемат от държавата.
Задължително ли е?
Не. Законопроектът изрично урежда, че използването на дигиталната самоличност е изцяло доброволно. Нито една институция или частна компания няма право да откаже електронно обслужване на гражданин само защото той не разполага с такова приложение. Инструментът ще бъде достъпен и за непълнолетни лица, съобразно общите законови правила за техните правни действия.
Къде ще се използва?
Навсякъде в публичния сектор. Всички държавни и общински ведомства, които предлагат електронни услуги, ще бъдат задължени да внедрят системата. Порталът за електронно управление и Порталът за електронно правосъдие трябва да осигурят пълна съвместимост до три месеца след влизането на закона в сила.
Кои частни компании ще бъдат задължени да приемат дигиталния портфейл?
Българският законопроект следва европейския регламент, според който определени частни бизнеси трябва да внедрят новия инструмент при предоставяне на онлайн услуги, изискващи строго удостоверяване на самоличността. Това изискване обхваща ключови сектори като:
- Банково и финансово дело, застраховане и социално осигуряване;
- Телекомуникации, цифрова инфраструктура и пощенски услуги;
- Енергетика, здравеопазване, образование и транспорт;
- Доставка на питейна вода.
Задължението ще важи и за най-големите онлайн платформи, но от него са напълно освободени микро- и малките предприятия. Крайният срок за внедряване в частния сектор е краят на 2027 г.
Солени глоби при отказ и нарушения
Важно е да се отбележи, че санкциите не засягат гражданите, а само бизнеса и администрацията:
- За частни фирми: При отказ да обслужат клиент с дигитален портфейл, глобата е от 10 000 до 250 000 евро.
- За държавни ведомства: Ако институция не осигури техническа възможност за ползване на портфейла, я грози санкция от 5 000 до 50 000 евро.
- За доставчици на портфейли: Най-тежки са мерките при предлагане на услугата без регистрация – глоба от 100 000 до 1 милион евро (или до 2% от световния годишен оборот). Подаването на неверни данни при регистрация се наказва с от 50 000 до 500 000 евро. При повторно нарушение сумите се удвояват.
Кой разработва дигиталния портфейл и какви са сроковете?
По думите на министъра на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев, приложението се разработва от екипа на „Информационно обслужване“. Законопроектът предвижда изграждането му да се контролира от държавен орган, определен от Министерския съвет.
Василев критикува липсата на напредък през предходните три години и подчерта, че целта е България да има работещ инструмент до седмици, за да избегне наказателна процедура от ЕК. Според европейските правила всяка държава членка трябва да въведе поне един такъв портфейл до края на 2026 г.
На 9 септември от министерството съобщиха, че първата версия ще бъде факт в заложения срок, като техническата готовност на проекта вече е 60%. Планът предвижда в приложението постепенно да се обединят електронни услуги първо за гражданите, а на по-късен етап – и за бизнеса. Частни компании също ще могат да предлагат сертифицирани дигитални портфейли, след като бъдат вписани в регистър към Министерството на иновациите.
Към момента липсва пълна количествена оценка на разходите по въвеждането на системата. В оценката на въздействието се посочва, че няма достатъчно данни за точно остойностяване, тъй като част от бюджетите ще зависят от бъдещите технически изисквания и избрания модел за изграждане.
Парламентът премахна таксата за електронна идентичност
Паралелно с подготовката на цифровия портфейл, на 1 октомври Народното събрание прие на второ четене важни промени в Закона за електронната идентификация, внесени от Петър Тодоров („Прогресивна България“) и група депутати. С тях издаването на удостоверение за електронна идентичност става напълно безплатно.
Отпада и таксата за проверка на самоличността, когато тя се извършва от държавния център при ползване на услуги от администрацията, лица с публични функции или организации, предоставящи обществени услуги. Регистрираните частни центрове обаче ще могат да продължат да предлагат тази услуга срещу заплащане. Друга важна промяна предвижда удостоверенията за овластяване вече да се издават единствено по електронен път.
Как да изразите мнение по новия законопроект?
Предложения и коментари по проекта за Закон за Европейския портфейл за цифрова самоличност се приемат до 5 ноември 2026 г. Гражданите и бизнесът могат да изпратят своите становища чрез три официални канала:
- На Портала за обществени консултации (bg);
- По имейл до адресите, посочени в платформата;
- През Системата за сигурно електронно връчване.
