През последните години 12 държави от ЕС въведоха извънредно облагане в банковия сектор. Сред тях са Белгия, Нидерландия, Словения, Испания и Италия. Механизмите варират от данък върху свръхпечалбата до налози върху активите или нетния лихвен доход. Според анализ на председателя на Фискалния съвет Симеон Дянков, икономическата логика е единна: част от непредвидените банкови приходи, породени от макроикономическата среда, следва временно да подкрепят публичните финанси.
Основният аргумент за мярката е произходът на рекордните печалби след 2022 г. Рязкото покачване на основните лихви в Европа повиши приходите от кредити, докато лихвите по депозитите останаха ниски. Този широк лихвен марж не е резултат от иновации, нови инвестиции или пазарен риск, а е директна последица от променената конюнктура.
Втората съществена полза от мярката е осигуряването на значителни бюджетни приходи, без да се засягат масови налози като ДДС, ДОД или осигуровките. Практиката в ЕС показва различни успешни модели: Чехия наложи 60% данък върху свръхпечалбите за периода 2023–2025 г., Литва въведе временна солидарна вноска, а Италия и Испания обложиха съответно нетния лихвен доход и приходите от такси.
Сериозно предимство е и възможността тези средства да се целево обвързани. Пример за това е Словения, която използва банковия налог за възстановяване след катастрофалните наводнения през 2023 г. Този подход следва ясна фискална логика — временните извънредни приходи покриват временни извънредни разходи, предпазвайки държавата от натрупването на нов дълг или вдигането на други данъци.
Временният характер на банковия налог е ключов за ограничаване на дългосрочните икономически изкривявания. Практиката в Чехия, Литва и Италия показва, че предварително дефинираният срок или еднократният подход намаляват несигурността за инвеститорите и предпазват кредитирането и капитализацията на сектора.
За България това означава, че евентуална мярка няма да бъде общо увеличение на корпоративния данък. Значително по-прецизно решение е въвеждането на временен налог върху извънредната банкова печалба над определена историческа норма на рентабилност. Очакваният сериозен приход от над 1 млрд. евро ще позволи свиване на дефицита, без да се налага повишение на ДДС, ДОД или осигуровките.
