Предлагам ви няколко президентски истини, които големите телевизии удобно ще спестят. Поводът е коментар на политолога Димитър Ганев, според когото е безпрецедентно партия като ГЕРБ да не издигне кандидат за държавен глава. Митко обаче бърка. Големият прецедент се случи точно преди 25 години.
През 2001 г. НДСВ направи фурор и Симеон Втори стана премиер с рекордните 2 милиона гласа. Месеци по-късно дойдоха президентските избори, но царят отказа да издигне партиен кандидат. На вечеря в „Къщата с часовника“ той ми обясни решението си – не искаше в Европа да го изкарат диктатор, който узурпира цялата власт. Извън това Симеон симпатизираше на Елена Поптодорова за поста. В крайна сметка НДСВ реши да застане зад Петър Стоянов, но подкрепата на царя се ограничи до едно символично стискане на ръцете.
Когато след първия тур се разбра, че кандидатът на СДС губи от лидера на БСП, десницата изпадна в паника. Иван Костов ми звънна лично в понеделник и ме извика в офиса си на площад „Гарибалди“ с думите: „Джоре, намери Стоян Ганев или Царя, за да подкрепят активно Стоянов на балотажа“.
Костов не толкова обичаше Стоянов, колкото не искаше Първанов да спечели. Уважавах го тогава, уважавам го и днес, затова веднага звъннах на Стоян Ганев, но той вече беше заминал за Америка. Потърсих Галя Дичева в резиденция „Врана“, тъй като Симеон Сакскобургготски не беше в Министерския съвет – оказа се, че е заминал за Мадрид. В крайна сметка подкрепата от НДСВ се оказа чиста формалност, а партията на практика се отказа от президентския вот веднага след смайващата си изборна победа.
Моят приятел Димитър Ганев пита: „Защо тогава съществуват партиите?“. В парламентарните републики те се създават, за да управляват, а лидерите им – да стават премиери. За президентския стол обаче дойде модата на инициативните комитети, която догодина вероятно ще обхване и местните избори. Истинският прецедент у нас и в Европа е друго – гласуването изцяло с машини. Твърдим, че сме европейци, когато става дума за еврофондове, но сме напълно против европейските стандарти в начина на гласуване.
На този фон в геополитиката се очертава ключова президентска среща между Тръмп, Путин и Си Дзинпин в Пекин. От европейските лидери те уважаваха единствено Виктор Орбан. Младите унгарци обаче поискаха смяната му, за да може страната да получи спрените 16 милиарда евро от Урсула фон дер Лайен. Но както са тръгнали процесите, през 2029 г. Орбан може да я смени на поста, докато Марин Льо Пен и Алис Вайдел печелят изборите във Франция и Германия.
Междувременно Иван Костов написа силен анализ за прокси войната на изтощение в Украйна. Добре е, че конфликтът е на изтощение, а не на пълно унищожение. При война на унищожение първите удари се нанасят по столицата и всичко може да приключи за ден – в случая визирам Киев.
Анализът на Иван Костов за нерешителността на Западна Европа по отношение на Украйна е точен. Но пред какъв избор е изправен Мерц в Германия, когато вотът по пощата в неделя е последното му спасение? Основният му опонент Алис Вайдел не крие целта си – бързи преговори с Путин и връщане на евтиния руски газ. Същата е картината и във Франция, където Макрон си отива, оставяйки фалирала държава, а Марин Льо Пен блокира всякаква помощ за Украйна. На Острова пък Стармър е разтърсен от офанзивата на Фараж.
Самият Тръмп вече коментира кадрите с насилствена мобилизация в Украйна, потвърждавайки думите на Марко Рубио, че на Киев отдавна не му достигат хора за фронта.
Германия е пред исторически трус. Тази неделя в Саксония-Анхалт „Алтернатива за Германия“ се готви за разгромяваща победа над ХДС, която може да остави ГСДП извън борда. Опитите за раздухване на скандала с руския дрон край Лайпциг няма да спасят статуквото. Те само помагат на Вайдел, която е готова да замине за Москва в името на мира, новия газопровод и евтините енергийни ресурси.
Гласуването по пощата е последният шанс на германските управляващи да попречат на абсолютно мнозинство на „Алтернатива за Германия“, но смятам, че и това няма да помогне. Що се отнася до България – време е сериозно да се запитаме има ли изобщо смисъл от преки президентски избори. Каква е ролята на държавния глава, когато той предлага на Народното събрание провеждането на референдум, а председателят на парламента просто отхвърля предложението, без то дори да стигне до пленарна зала? Оказва се, че по Конституция не избираме реална фигура с правомощия, а фигурант без реална тежест – резултат от промените, инициирани от Христо Иванов.
