Евростат отчете 4% бюджетен дефицит за България за 2025 г., МФ предупреждава за фискални рискове
Съгласно официалните данни, публикувани от Евростат днес, дефицитът на сектор „Държавно управление“ на България за 2025 г. достига 4% от брутния вътрешен продукт (БВП). Този резултат е с 0,5 процентни пункта по-висок от предварителните оценки от април 2026 г.
От пресцентъра на Министерството на финансите (МФ) заявиха, че данните потвърждават сериозни фискални дисбаланси и неосчетоводени разходи в баланса на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), наследени от настоящото правителство при встъпването му в длъжност през май 2026 г. Според ведомството стартиралата процедура при прекомерен дефицит срещу страната е директно следствие от състоянието на публичните финанси през предходните управленски периоди.
Тъй като дефицитът надхвърля референтната европейска стойност от 3%, МФ поставя въпроса доколко реалистично са били оценени рисковете пред устойчивостта на бюджета. Още през 2025 г. е бил налице засилен натиск върху разходите за възнаграждения в публичния сектор, социални плащания и инвестиции, без да са предприети компенсиращи мерки. От министерството изразяват съмнения дали тези фискални заплахи са отразени адекватно в прогнозите за периода 2025-2028 г. Допълнителен сериозен фактор е и фактът, че през 2025 г. бе изтеглен нов държавен дълг в рекорден размер от 9.6 млрд. евро.
Натрупаните фискални дисбаланси оказват дългосрочен натиск върху държавните финанси. Неблагоприятната изходна позиция ограничава бюджетната гъвкавост и налага предприемането на последователни мерки за свиване на дефицита. Когато реалните данни се разминават с предварителните разчети, ефектът надхвърля рамките на една година и пряко рефлектира върху планирането на следващите бюджети.
Отклонението от ангажиментите, заложени във Фискално-структурния план за периода 2025–2028 г., изисква обективен анализ на досегашното управление. Необходимо е да се установи доколко прогнозите са отразявали реалните рискове, съобразени ли са били разходите с устойчивите приходи и предприети ли са навременни спасителни действия.
В тази ситуация правителството на „Прогресивна България“ е изправено пред необходимостта от спешни и реформи – голяма част от които непопулярни – за преодоляване на завареното наследство. Възстановяването на устойчивостта на публичните финанси изисква строго планиране, финансова дисциплина и пълна прозрачност в дългосрочен интерес на страната.
