Филмовият фестивал във Венеция започна под знака на хуманизма. Носителят на „Златен лъв“ за цялостно творчество Джордж Клуни и председателката на журито Маги Джиленхол подчертаха в речите си силата на киното да обединява хората в епоха на разделение, предава Deadline. Клуни определи форума като изключително място за срещи и призова човечеството да се фокусира върху приликите, а не върху различията си. „Никой не се смее и не плаче на друг език. Родителите се тревожат по един и същ начин, а децата мечтаят еднакво. Любовта изглежда удивително сходна навсякъде, което прави трудно да повярваме, че сме толкова различни, колкото постоянно ни казват“, заяви актьорът, правейки равносметка на живота и кариерата си.
„Преживяваме момент, в който хората на власт и тези с най-много пари ни казват да се страхуваме един от друг. Историята обаче ни дава ясен урок. Първите, които авторитарните лидери се опитват да заглушат, не са политиците, а журналистите, които задават въпроси. Те заглушават творците – режисьорите, писателите, актьорите и музикантите, които ни напомнят, че дори непознатите заслужават нашето съчувствие“, заяви Джордж Клуни. Преди връчването на наградата актрисата Лора Дърн произнесе емоционално слово, в което подчерта забележителните му постижения. Тя припомни, че Клуни е един от едва тримата артисти в историята на киното, номинирани за „Оскар“ в шест различни категории: за най-добър филм, режисура, главна и поддържаща мъжка роля, както и за оригинален и адаптиран сценарий.
Накрая Дърн сравни Клуни с легендарния Грегъри Пек, наричайки го „Грегъри Пек на моето поколение“. Председателката на журито Маги Джиленхол също се присъедини към думите на холивудската звезда за обединяващата сила на изкуството, предава БТА. „Когато ходя на кино, не търся съвършенство, колкото и съблазнително да е то. Любимите ми филми са тези, в които режисьорът ме кани в ума си и ми позволява да се огледам наоколо“, сподели тя. Фестивалът тази година се открива с драмата Ink на режисьора Дани Бойл. Лентата проследява възхода на скандалния британски таблоид The Sun през 70-те години – издание, което, по ирония на съдбата, не притежава същата обединяваща сила като престижния филмов форум, отбелязва Deadline.
