Дамаск поиска разследване от София, след като България прекрати издирването на екипажа от „Алфа Ватан“
На борда на потъналия в Черно море търговски кораб „Алфа Ватан“ са се намирали деветима сирийски граждани и един египтянин. Към момента сирийските власти не са потвърдили смъртта на моряците, като официалният им статус остава „изчезнали“.
Междувременно Дамаск изпрати дипломатическа нота до България с искане за независимо разследване на инцидента. Сирийската страна настоява за обяснение защо операцията по издирване на оцелели е прекратена по-малко от 24 часа след атаката.
Пред NOVA експертът по морско търсене и спасяване о.з. флотилен адмирал Коста Андреев (председател на БУЛСАР и бивш заместник-командир на ВМС) коментира шансовете за оцеляване на екипажа, мотивите зад прекратяването на операцията и техническите предизвикателства пред бъдещо подводно разследване. По данни на Министерството на отбраната фрегатата „Верни“ се е включила в подготовката на следваща операция за издирване на останки и на втория поразен кораб – „Ейбъл“ (Able).
На въпрос дали Дамаск има основания да критикува България за кратката спасителна операция, Коста Андреев посочи, че тези решения се вземат на базата на множество фактори. „Не съм сигурен дали Сирия има право да отправя критики, но предпочитам да говоря с цифри. Обикновено подобна операция продължава между 24 и 40 часа — до две денонощия“, обясни експертът.
Той поясни, че продължителността на издирването се изчислява спрямо конкретния район, метеорологичните условия и реалния шанс за откриване на оцелели. Андреев напомни, че морето крие огромни рискове за човешкия организъм, дори когато водата не изглежда студена. „Морската среда не е естествена за човека. Във водата топлината се разпространява от 25 до 30 пъти по-бързо, отколкото във въздуха“, подчерта той.
По негови изчисления температурата на водата в района на инцидента е била около 18-20 градуса. При тези параметри времето за оцеляване зависи изцяло от облеклото и физическото състояние на хората. „При температура около 20 градуса човешкото тяло може да издържи максимум до 40 часа“, заключи председателят на БУЛСАР.
Коста Андреев: Между втория и седмия час във водата настъпва тежка хипотермия. Шансовете за оцеляване са минимални, но винаги има изключения.
Експертът обясни, че още през първите два часа в морето може да започне изтръпване на крайниците. Организмът ограничава кръвообращението към тях, за да запази топлината на жизненоважните органи. По думите му между втория и седмия час настъпва тежка хипотермия. „Вероятността човек да оцелее над седем часа в такава среда, при температура на водата 18-20 градуса, е минимална“, заяви Андреев, но уточни, че са възможни изключения.
Поради това той отказа да направи категорично заключение, че след първото денонощие е било напълно невъзможно да се открият оцелели. „Има случаи, когато хора са издържали и по-дълго време, в зависимост от физическото им състояние“, подчерта специалистът. Корабът е бил поразен около 3:00 ч. сутринта, поради което Андреев допуска, че повечето моряци са спели в каютите си, а на вахта са били само един или двама души.
Ако екипажът е бил облечен с обичайни дрехи за почивка, това допълнително би намалило шансовете за оцеляване в студената вода. По време на издирването е бил забелязан преобърнат спасителен плот, но според Андреев това не доказва, че моряците са успели да се евакуират. „Всеки кораб има хидростатично устройство, което при потъване освобождава плотовете автоматично. Няма гаранция, че човек го е спуснал ръчно“, обясни той. Тези механизми позволяват на спасителните средства да изплуват на повърхността, дори когато екипажът няма възможност да реагира.
Друго голямо предизвикателство е установяването на точното местоположение на плавателния съд за подводен оглед. Според информация в специализирани морски издания, „Алфа Ватан“ вероятно лежи на огромна дълбочина от около 2000 метра.
Коста Андреев обясни, че подобна дълбочина е напълно възможна заради специфичния релеф на Черно море. Континенталният шелф край българския бряг се простира на около 40-60 километра навътре, след което започва стръмният континентален склон. Именно там дълбочините рязко нарастват и достигат близо 2000 метра.
За изследването на потънал в тази зона съд е необходима специализирана дълбоководна техника, включително дистанционно управлявани подводни апарати (ROV). „Разполагаме с подобни роботи, но една такава мисия може да отнеме много време, тъй като изпълнението ѝ зависи изцяло от климатичните условия в открито море“, посочи Андреев.
Експертът поясни, че за мисията е необходим изключително стабилен кораб, оборудван със система за динамично позициониране. Такъв плавателен съд трябва да може безопасно да пренася, управлява и поддържа дълбоководен апарат, способен да работи при налягането на 2000 метра под водата. Преди старта на операцията обаче е задължително да се извършат предварителни проучвания за точното локализиране на останките.
Коста Андреев не се ангажира с прогноза дали проучването ще отнеме седмици или месеци. По думите му продължителността зависи както от техническата готовност, така и от времето в морето. „Предстои една много сложна технически операция“, подчерта специалистът. Допълнително затруднение ще бъде и наближаващата зима, когато влошените метеорологични условия в Черно море могат сериозно да ограничат работата на екипите.
