Удар срещу екстремизма: Трима българи са арестувани за участие в терористичната мрежа The Base

Удар срещу екстремизма: Трима българи са арестувани за участие в терористичната мрежа The Base

Трима български граждани, свързани с крайнодясната групировка „The Base“ („Ядрото“), са били задържани у нас при съвместна акция на ДАНС и МВР във Врачанско през май 2025 г. Това става ясно от годишния доклад за състоянието на националната сигурност, одобрен от правителството тази седмица и публикуван в правителствената информационна система, съобщава „24 часа“.

Според документа тримата задържани са разпространявали крайнодясна идеология и призиви за насилие в интернет пространствата. Това е първият случай, в който доклад за националната сигурност официално споменава заловени в България активисти на тази организация.

В същия доклад се посочва още, че Русия остава основният източник на заплахи и хибридни атаки срещу сигурността на страната ни.

„The Base“ („Ядрото“) е неонацистка организация, свързвана с паравоенно обучение и терористична дейност. Тя е основана през 2018 г. в американския щат Вашингтон от бившия агент на ФБР Риналдо Назаро. През 2020 г. Назаро се премества в Русия, откъдето ръководи структурата, а дейността ѝ получава положително отразяване от руските държавни телевизии.

В същия контекст докладът на ДАНС споменава и друг случай на международен екстремизъм – германски неонацист, разкрит във Велико Търново и впоследствие екстрадиран от страната.

Русия като основна хибридна заплаха
Документът официално определя Руската федерация като основен източник на заплахи за националната сигурност на България и на хибридни атаки през 2025 г. Според анализа военният и хибридният натиск върху Черноморския регион, Молдова и източния фланг на НАТО ще се засилят при следните сценарии:

  • Разширяване на руското военно присъствие в северозападната част на Черно море;
  • Отслабване на украинската държавност;
  • Постигане на неустойчиво мирно споразумение без ефективни гаранции за сигурност.
  • Документът обръща сериозно внимание на рисковете от евентуално „замразяване“ на войната в Украйна. Анализаторите предупреждават, че без отстраняване на предпоставките за нова агресия, това би запазило високо ниво на милитаризация, непредвидимост и риск от последваща ескалация в непосредствена близост до България.
  • В анализа се отчита още, че през годината се наблюдава интензифициране на руската хибридна дейност срещу държавите от НАТО и ЕС. Според доклада:
  • „Използваният инструментариум включва политическа намеса, пропаганда, дезинформация, кибератаки, икономически и енергиен натиск, шпионаж, информационни операции, опити за влияние върху изборни процеси и други форми на асиметрично въздействие.“
  • Специален акцент е поставен върху продължаващите опити за руско влияние над изборите у нас, както и върху риска от използването на руския език и култура за разпространение на пропагандни послания, насочени към ученици и студенти.

В доклада се подчертава, че руските хибридни операции създават дългосрочен риск от трайно въздействие върху нагласите на младото поколение, историческата памет, медийната грамотност и устойчивостта срещу пропагандни внушения у нас.

Сърбия като фактор за нестабилност на Балканите
В анализа за регионалната сигурност Сърбия е откроена като потенциален дестабилизиращ фактор. Авторите на документа посочват, че „регионалната ѝ политика, основана на етнонационалистическата концепция за „сръбски свят“, в съчетание със засилващи се авторитарни тенденции, вътрешнополитическа криза и продължаващи инвестиции в укрепването на военните способности“ застрашава баланса в региона. Обърнато е сериозно внимание и на продължаващите опити за дискриминация на българските общности в Западните Балкани.

Вътрешни рискове: Демография и здравеопазване
Наред с външните заплахи, демографската криза е определена като най-големия дългосрочен риск за националната сигурност на България. Като друга критична вътрешна система е посочено здравеопазването, където основните проблеми остават хроничният недостиг на медицински кадри и високото ниво на доплащане от страна на пациентите.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Снимка:iStock photos/Getty images

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *