След инцидентите в Черно море: България търси помощ от ЕС и НАТО
Една от водещите теми на седмицата остава атаката срещу кораби в българската изключителна икономическа зона (ИИЗ). Заради ескалацията на напрежението в Президентството бе свикан Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС), а страната ни официално поиска съдействие от ЕС и НАТО за укрепване на отбраната срещу дронове.
По повод сигурността в региона бившият вицепремиер Цветлин Йовчев коментира и посещението на шефа на украинското разузнаване Кирил Буданов у нас. Според него визитата е трябвало да премине при пълна конфиденциалност, но председателят на комисията за контрол над службите Даниел Митов (или визиран политик) я е разкрил по абсолютно нелепо.
Какво представлява Изключителната икономическа зона?
Изключителната икономическа зона на България в Черно море е акватория, разположена отвъд териториалните ни води. В нея страната ни няма пълен суверенитет, но притежава специални права, регламентирани от международното морско право. Съгласно Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS) тези зони могат да достигат до 200 морски мили. В Черно море обаче това разстояние не се прилага механично поради ограниченото пространство, а границите се определят с двустранни споразумения между крайбрежните държави.
В ИИЗ чуждите кораби запазват свободата си на корабоплаване, но България има суверенни права за проучване, експлоатация и управление на природните ресурси. Страната ни има юрисдикция и върху изграждането на изкуствени острови, платформи, както и по отношение на опазването на морската среда. Именно тези специфики правят зоната изключително уязвима при военни конфликти в региона.
Нелепа ситуация: Изтичане на информация за тайната среща на Кирил Буданов в София
Междувременно стана ясно, че у нас се е провела секретна визита на Кирил Буданов – ръководител на украинското военно разузнаване (ГУР). Проведена е среща с министър-председателя, както и други разговори, за които обществеността научи от социалните мрежи.
„Каква е била целта на тази среща? Не мога да отговоря. Можем само да предполагаме, но мисля, че в момента е излишно да спекулираме. Може би на даден етап управляващите ще решат да споделят подробности, когато това стане възможно“, коментира в предаването „Тази събота“ Цветлин Йовчев, бивш председател на ДАНС и експерт по сигурност.
Йовчев определи ситуацията около посещението като парадоксална. „Една конфиденциална среща, за която не са уведомени нито военният, нито външният министър, става достояние по странични канали на бивш вътрешен министър. Той не само я обяви публично, но и разпространи снимка, която очевидно не е направена официално от оторизираните лица в Министерския съвет“, посочи той. Според него липсата на координация с ключовите министерства доказва, че визитата е трябвало да остане в пълна конфиденциалност. „Артикулирането ѝ в медиите е абсолютно нелепо. По този начин, от една страна, се застрашава сигурността на самия Буданов, а от друга – се злепоставя министър-председателят“, категоричен бе Йовчев.
„Политическа инфантилност“ и пробив в сигурността
„Ако това не е била конкретната цел на изявлението, то тогава то показва изключителна политическа инфантилност — стремеж да се демонстрира висока информираност и близост до властта, без оглед на щетите за страната. Иначе провеждането на подобни срещи е напълно възможно“, допълни бившият вицепремиер. Цветлин Йовчев изрази съмнение, че се е състояла официална среща между украинския представител и Цветан Цветанов (визиран като „господин Цветанов“). „След като ограничен кръг от хора е организирал разговорите единствено с министър-председателя, по-вероятно е той просто да го е изчакал някъде по коридорите, за да се здрависа с него и да си направи снимка“, коментира експертът.
Той алармира за сериозен прецедент: „Отговорните министри не са били информирани, докато външни лица, които вероятно няма достъп до класифицирана информация, са знаели. Информацията за срещите не излиза официално от Министерския съвет, а се разпространява по нерегламентирани канали.“ Йовчев подчерта, че премиерът трябва спешно да изясни как лице, което отдавна не е част от властта, има свободен достъп до кулоарите на Министерския съвет. „Тук категорично има уязвимост и пробив в сигурността“, категоричен бе той.
Атаките срещу кораби в Черно море: Руска следа
В същия анализ Цветлин Йовчев се спря и на друга важна тема от седмицата — нападенията с дронове срещу плавателни съдове в българската изключителна икономическа зона. „Ситуационната логика и всички аналитични методи сочат към един и същ извършител. Зад тази атака стои Русия“, заключи бившият председател на ДАНС.
Трудното събиране на доказателства и руският почерк
„Категорични доказателства за това към момента няма. Твърде вероятно е дори след всички проверки и разследвания да не бъдат открити такива“, заяви Цветлин Йовчев. Според него при сблъсъка части от безпилотния апарат може да са паднали във водата, да са били унищожени от експлозията или да са изгорели при последвалия пожар. „Напълно възможно е, както твърдят и от Министерството на отбраната, в момента да липсват останки или други преки доказателства“, посочи специалистът по антидрон системи.
По думите му по-сложни експертизи биха могли да установят наличието на експлозиви или запалителни вещества, да определят техния състав и произход, насочвайки разследването към конкретна хипотеза. Йовчев обаче подчерта, че липсата на неоспорими следи е част от стратегията на агресора: „Вече е ясно откъде идва тази атака. Въпросът е, че може да не успеем да съберем улики, които юридически да заковат Русия. Това е подход на Москва от много време. През последните години, особено след 2024 г., тези хибридни операции нараснаха в пъти. Те се провеждат така, че да не оставят следи и винаги да позволяват на Кремъл да отрича.“
Експертът допълни, че траекторията и мястото на излитане на машината могат да бъдат засечени единствено чрез специализирани системи за военно наблюдение и разузнаване. Тъй като става въпрос за апарати с голям обсег и значителни размери, подобна апаратура би следвало да притежава нужната информация. Йовчев бе категоричен, че инцидентът в никакъв случай не трябва да се разглежда изолирано.
Уроците от Германия и критиката към българската дипломация
„Подходихме по същия начин и при инцидента на летището в Германия, ако си спомняте. Тогава също се твърдеше, че няма категорични доказателства, но впоследствие такива бяха намерени. Тук става въпрос за поредица от случаи на нарушаване на въздушното пространство, опити за саботажи, експлозии, палежи и кибератаки“, напомни Цветлин Йовчев. Според него първата задължителна стъпка на София е била извикването на руския посланик за обяснение, тъй като има достатъчно сериозни основания да се смята, че атаката идва оттам.
По думите му пасивността на българските власти се дължи основно на вътрешнополитически фактори: „Целта е да не се раздразнят онези слоеве от населението, които симпатизират на Путин, за да не бъдат загубени като избиратели преди предстоящите избори. Тази позиция е изключително слаба и ни компрометира политически и дипломатически.“
Премълчаната икономическа заплаха
Бившият вътрешен министър предупреди, че докато институциите успокояват, че няма пряка военна заплаха, икономическите рискове остават сериозни. „Застраховките на товарите в Черно море вече са поскъпнали с 10–15%, което автоматично вдига цената на вноса със същия процент. Това е критично, тъй като през черноморските ни пристанища преминава над 40% от целия внос за България“, изчисли Йовчев.
Икономическият риск: Риск от рецесия и задействане на Член 4 от НАТО
„Това поскъпване на застраховките може да предизвика 4% инфлация на този етап и спад от половин процент в брутния вътрешен продукт“, прогнозира Цветлин Йовчев. Той предупреди, че при евентуална пълна блокада на корабоплаването в Черно море ще бъде прекъснато не само снабдяването на „Нефтохим Бургас“ със суровини, но ще последват и драстични икономически загуби. „Става въпрос за милиарди левове щети. Очакваният икономически растеж от 2,5–2,7% може да се срине до нула, а страната рискува да изпадне в рецесия“, категоричен бе бившият вътрешен министър.
По думите му Черно море вече се е превърнало в аналог на Ормузкия проток. Йовчев подчерта, че и на двете места трафикът продължава въпреки огромните рискове, което прави заплахата за България изключително сериозна. „Реакцията на София трябваше да бъде много по-остра — не само привикване на посланика, но и връчване на официална протестна нота. Успоредно с това бе задължително да проведем неофициални консултации със съюзниците в НАТО за евентуално задействане на Член 4 от Северноатлантическия договор“, заключи експертът.
ПВО дефицит: Пропуските в защитата ни и графикът за превъоръжаване
„Към момента нямаме необходимите способности да се защитаваме ефективно. Положителното е, че вече сме поръчали три 3D радара, които са от ключово значение за изграждането на единна национална система за противовъздушна отбрана (ПВО). Очаква се обаче те да пристигнат едва през 2029 г.“, посочи Цветлин Йовчев. Експертът допълни, че сегашните два налични радара не са от новите модели на френската компания Thales, които тепърва ще осигуряват пълна картина на въздушната обстановка.
Йовчев акцентира и върху придобиването на зенитно-ракетни комплекси: „Добра основа е поръчката на първата система за ПВО IRIS-T, като преди дни правителството задейства опцията за покупка на още четири такива комплекса. Първият ще бъде доставен през 2027 г., а останалите – поетапно до 2032 г.“ Той обаче предупреди, че с общо пет системи и обхват от около 40 км страната ни не може да покрие цялата си територия. „Тези комплекси са изключително ефективни срещу самолети, крилати ракети, големи дронове и определени балистични ракети със среден обсег, но не и срещу тежки ракети с голям обсег“, заключи бившият силов министър.
Аудио запис: BTV
