Разнобой в Тристранката: Промените в минималната заплата скараха синдикатите
Предложеният нов механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ) предизвика сериозен спор между социалните партньори в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Промените в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата бяха представени от социалния министър Наталия Ефремова.
Сблъсък на позициите:
- КТ „Подкрепа“: Главният икономист Атанас Кацарчев алармира, че новата формула ще ощети хората с най-ниски доходи. „От тази формула имаме ощетяване на минималната работна заплата с поне 20 евро на месец“, подчерта той.
- КНСБ и Българската стопанска камара (БСК): Двете организации изразиха противоположно мнение и защитиха новия модел с четирите показателя.
Как функционира новият механизъм:
Минималното възнаграждение ще се определя в диапазон. Долната граница ще бъде размерът на МРЗ за текущата година. Горната ще се изчислява по формула с четири показателя с равна тежест от 25%: издръжката на живот (чрез малката потребителска кошница), ръстът на медианната заплата, годишното изменение на средната брутна заплата и дългосрочната производителност на труда за 10-годишен период.
Процесът ще преминава през два етапа: преговори между бизнеса и синдикатите до 15 май и окончателно решение на правителството до 15 август. Предвижда се и оценка на адекватността на МРЗ на всеки три години.
По-скъп нощен труд от 2026 г.
Проектът предвижда отпадане на фиксирания минимален праг за нощен труд от 51 евроцента на час. Запазва се обаче изискването доплащането да бъде поне 0,15% от МРЗ. За текущата 2026 г. това означава минимум 93 евроцента за всеки отработен нощен час. На този етап механизмът е само обсъден, но предстои официалното му приемане.
КТ „Подкрепа“: Новата формула за заплатите нарушава Кодекса на труда
КТ „Подкрепа“ остана единствената организация в Тристранния съвет, която не подкрепи новия механизъм. Главният икономист Атанас Кацарчев аргументира позицията с мотиви, че формулата директно противоречи на действащото законодателство.
„Според нас тя ощетява работещите и не кореспондира с текста на вече приетия Кодекс на труда, с който се правят изменения в член 244“, заяви Кацарчев.
Основният юридически и финансов спор идва от начина на изчисляване. Синдикалистът обясни, че новата формула работи основно с проценти, докато критериите в Кодекса на труда изискват използването на абсолютни числа. „Поради тази причина не сме съгласни да бъдат ощетявани работещите на минимална работна заплата“, категоричен бе главният икономист на синдиката.
БСК отвърна на КТ „Подкрепа“: Твърденията за абсолютните стойности не отговарят на истината
От Българската стопанска камара (БСК) категорично отхвърлиха обвиненията, че новата формула противоречи на закона или има за цел да ощети хората с най-ниски доходи. Представителят на бизнеса Мария Минчева напомни, че текстовете на Кодекса на труда и на наредбата са били съгласувани още през август между социалните партньори, Министерството на финансите и Министерството на труда.
„Категорично твърдението, че Кодексът на труда изисква да се говори за абсолютни стойности, не отговаря на истината“, заявява Минчева. Тя пояснява, че показателите стъпват на официални данни, обсъждани от Европейската комисия, и не са избрани произволно.
Позицията на бизнеса за новия модел:
- Балансиран подход: Целта е да се създаде механизъм, който отчита както потребностите на работещите, така и реалните възможности на икономиката.
- Гъвкавост за в бъдеще: От БСК допълват, че формулата не е „изкована в камък“ и подлежи на промени, но към момента е адекватна отправна точка, чиято ефективност времето ще покаже.
КНСБ: Новата формула категорично вдига минималната заплата, ясен размер до седмица
Президентът на КНСБ Пламен Димитров се обяви в защита на новия модел, като подчерта, че четирите критерия вече са законово заложени в Кодекса на труда и изцяло отговарят на европейската директива за адекватни минимални възнаграждения. Той призна, че показателите са компромис след дълги преговори.
„Дали са най-добрите? Сигурно не са. Към момента обаче това са показателите, които стоят на масата“, посочи Димитров.
Основни акценти в позицията на КНСБ:
- Гарантиран ръст: Синдикатът е категоричен, че механизмът движи минималната заплата единствено нагоре. Колко бързо ще става това обаче зависи от динамиката на икономическите показатели.
- Издръжка на живота: Водеща цел за КНСБ остава постигането на размер на МРЗ, който гарантира покриване на основните разходи и достоен живот.
- Срокове за следващата година: Конкретната сума за минималната заплата ще стане ясна до седмица, когато правителството представи първите разчети по Бюджет 2027.
Видео записи: Министерски съвет
