Българската мебелна индустрия е под натиска на лавина от нови еврорегулации. Според Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП) секторът навлиза в период на безпрецедентна административна тежест, а пикът на трудностите се очаква през 2027 г.
Само от началото на годината Брюксел е въвел четири нови регламента. Сред тях е Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границата (CBAM), действащ от януари. Той облага вноса на метални компоненти (обков, панти, крака) от страни извън ЕС, прехвърляйки финансовата тежест върху европейските фирми.
Още по-сериозно е предизвикателството от 6 август, когато влезе в сила регламентът за ограничаване на формалдехида. Допустимите норми в мебелите и дървесината са съкратени наполовина — до 0,062 mg/m³. Производителите на мебели, лепила и плоскости вече трябва да доказват съвместимост с лабораторни тестове. Мярката влезе в сила веднага и без преходен период за заварените наличности на склад, алармират от камарата.
Още един нов нормативен акт от август е Регламентът за опаковките (PPWR), който засяга всичко – от суровините до готовите мебели. Той изисква минимално тегло на опаковките и нови стандарти за рециклиране. Леко изключение се прави за микропредприятията (90% от бранша у нас), които ще имат по-лесен режим за техническата документация.
От 30 декември за средните и големите фирми влизат в сила и правилата срещу обезлесяването (EUDR). Те ще изискват пълно проследяване на произхода на дървесината, а малките компании ще трябва да се съобразят с тях до юни 2027 г.
Вълната от регулации ще продължи и през 2028 г. с Регламента за екодизайн (ESPR). Мебелите ще трябва да съдържат повече рециклирани материали, по-малко токсични лепила и да имат по-дълъг живот. До 2030 г. ще действат и задължителни квоти за преработка на опаковките.
Ясно е, че тези мерки пазят природата и здравето, но те носят сериозни допълнителни разходи за бизнеса, което неминуемо ще доведе до поскъпване на мебелите за крайните клиенти в ЕС.
