Сблъсък по БНТ: Йотова и Гюров с коренно различни визии за президентската институция
Единственият телевизионен дебат между кандидатите за президент Илияна Йотова и Андрей Гюров се проведе на живо в ефира на Българската национална телевизия с водещ Поли Златарева. В рамките на дискусията двамата опоненти сблъскаха своите ценности, политики и виждания за ролята на държавния глава, като противопоставянето започна още от първите минути.
Ролята на институцията: „Неизползван потенциал“ срещу „Добре акордирано пиано“
Словесният двубой беше открит с метафора за правомощията на „Дондуков“ 2. Андрей Гюров заяви: „Президентската институция е като пиано в хола, заобикалят го, но никой не свири на него. Президентът може да направи много – може да събере около една маса таланта на нацията.“ Илияна Йотова отговори: „Президентската институция от много време насам, от началото на 2017 г., господин Гюров, е много добре акордирано пиано, което свири мелодии, които хората очакват.“
Предизборната подкрепа и партийните централи
И двамата кандидати декларираха, че преди балотажа разчитат единствено на вота на българските граждани, а не на политически пазарлъци, но темата предизвика взаимни обвинения. Йотова отправи въпрос към опонента си: „Част от формациите, които подкрепят Гюров, потърсиха официалната подкрепа на „ДПС – Ново начало“ и на господин Пеевски. Чудя се какво им обещахте, господин Гюров?“ На това Гюров репликира: „Ние никога не сме търсили подкрепа от партийни централи и от партийни лидери.“
Сигурността в Черно море и пътищата към мира
Сериозен спор възникна около геополитическата ситуация и сигурността в Черноморския регион. Илияна Йотова лансира дипломатическа инициатива: „Предлагам среща за сигурността и мораториум върху бойни действия между всички държави – България, Румъния, Турция, Грузия, Украйна и Русия.“
Андрей Гюров разкритикува този подход: „Пожелание за мораториум всъщност не е отбранителна стратегия, мълчанието не е отбрана. Затова това, което трябваше да се направи, е първо да се назове опасността.“ По отношение на постигането на мир Гюров допълни: „Както ЕС, така и Зеленски, и САЩ няколко пъти призовават за спиране и замразяване на военните действия, за да може да се премине към следващите стъпки за мир и споразумение. Как това е против националния интерес на страната?“
Пътищата към мира, Македония и бюджетът: Къде се разминаха Йотова и Гюров
Позициите на двамата кандидати останаха диаметрално противоположни и по отношение на механизмите за постигане на мир в Украйна.
Илияна Йотова критикува тезата за временно спиране на огъня: „Вашата теза е за временно прекратяване на военните действия – нещо, с което една от страните няма как да се съгласи. Тази политика се води нарочно в този вид, за да не се стигне до примирие. Имаме нужда от истинско споразумение за мир, а в това отношение няма как да изключите Русия.“
Макар двамата претенденти да се обединиха около позицията, че България не трябва да изпраща свои военни в Украйна, те сблъскаха аргументи относно подписаното от Гюров двустранно споразумение с Киев и договора с турската компания „Боташ“.
Спорът за Македония и „Домовата книга“
По темата за политиката спрямо Република Северна Македония (РСМ) дебатът се фокусира върху това кой е защитил по-добре националния интерес. „Ние няма да отстъпим и на сантиметър, защото Скопие настоява на протоколи“, категорична бе Йотова. Андрей Гюров отвърна: „Имаме споразумение, което всички подкрепят.“
Сериозно различие се очерта и около служебните кабинети и т.нар. „домова книга“ за избор на премиер, в която фигурира и самият Гюров. Докато Илияна Йотова настоя, че този списък трябва да бъде премахнат чрез конституционни промени, Гюров заяви, че не би инициирал подобна ревизия.
Обвинения за „нова сглобка“ и концентрация на власт
Андрей Гюров категорично отхвърли упреците, че изборът му би довел до политическо договаряне: „Няма разговори между мен и партийни централи и партийни лидери.“ От своя страна Йотова отговори на критиките, че нейният успех ще концентрира твърде много власт в една фигура: „Не смятам, че институциите трябва да воюват помежду си.“
Финансов сблъсък и преки въпроси
Икономическата тема противопостави вижданията им за държавния бюджет. Илияна Йотова атакува финансовата политика: „В удължителния бюджет нямахте пари за заплати, затова искахте средства от ББР.“ Андрей Гюров контрира: „Тези пари бяха там, за да се използва банката като касичка за приближени фирми.“
В края на дебата, в рамките на преките въпроси един към друг, двамата кандидати избраха да дискутират темите за атаките в предизборната кампания, медийната свобода и президентската процедура по помилване.
Престрелка за помилванията и компроматите: Острият сблъсък между Йотова и Гюров
Една от най-напрегнатите теми в дебата се оказа процедурата по помилване на затворници и характерът на предизборната кампания.
Андрей Гюров атакува директно опонентката си: „Госпожо Йотова, ще се извините ли на българските майки, че оправдавате наркотрафиканти, и то в повтарящи се случаи?“
Илияна Йотова категорично отхвърли обвиненията и ги окачестви като политическа атака: „Г-н Гюров, основахте кампанията си на лъжи. Дадох всички доказателства на прокуратурата, нека тя провери. Не съм се съмнявала в компетентността на тогавашния правосъден министър Надежда Йорданова и на бившия здравен министър г-жа Сербезова. Те са от вашата партия, а медицинската комисия е назначавана от тях. Спряхте се на това в кампанията, защото няма върху какво друго да стъпите.“
Като пример Йотова разказа детайли около един от визираните казуси: „Един от случаите за помилване, за които говорите, дори не е в България. Английският съд отказа екстрадиция за изтърпяване на 3-годишна присъда у нас. В Англия се ражда дете с изключително тежко заболяване, което не може да приеме храна от никой друг, освен от своя баща. Как бихте постъпили в тази ситуация?“ Тя обвини щаба на Гюров в тежки компромати: „С компроматите, които ползвахте, с човек, който бе пратен да посегне на съпруга ми… не коментирам Асен Василев, питам вас: Вие съгласен ли сте с такава кампания?“
Андрей Гюров репликира, че критиките му се основават единствено на официалните правомощия на вицепрезидента: „Ние сме се спирали само върху действия от вашите правомощия, това не са лични нападки. Вашата политическа сила спря всички опити да се даде официална информация. Винаги сме запазвали добрия тон, докато от „Прогресивна България“ внушавате лъжи на българските граждани, което е недостойно.“
По отношение на медицинските аргументи Гюров допълни: „Медицинската комисия е обща и се грижи за здравето на всички затворници – не си измивайте ръцете, отговорността за помилването е ваша. Когато един престъпник е болен, той трябва да се лекува в болница, а не да бъде освобождаван, за да трови отново българските деца.“ Той обвини опонентите си за срив в избирателната активност: „Калната и мръсна кампания с внушения за изпращане на български войници на фронта доведе до огромен отлив от 900 000 гласа. За разлика от вас, ние водихме позитивна кампания, близо до хората.“
Поезия, любими политици и семейни ценности: Личното лице на Йотова и Гюров в дебата
Искри между кандидатите за президентския пост прехвърчаха дори при обсъждането на лични теми. Попитан какво одобрява и какво критикува в своя опонент, Андрей Гюров похвали досегашната работа на Илияна Йотова с българските общности зад граница, но я разкритикува с аргумента, че действа като „придатък на правителството“. На същия въпрос Йотова отговори дистанцирано: „Честно да ви кажа, не познавам г-н Гюров, затова нямам мнение.“
В по-емоционалната част от разговора двамата споделиха как е започнал денят им. „Събудих се с надежда за нещо хубаво, което предстои“, сподели Гюров, а Йотова отбеляза, че се е събудила „с много хубаво чувство“. Тя разкри, че обича поезията и започва всяка сутрин със стихове на Маргарита Петкова. От своя страна Гюров посочи „Аристократ в Москва“ като своя любима книга. Разминаване имаше и при избора на авторитети – любимият политик на Йотова е покойният юрист Любен Корнезов, докато Гюров посочи настоящия канадски премиер Марк Карни.
Запитани къде откриват най-голяма опора, Илияна Йотова сподели лична трагедия: „Опората е майка ми. Твърде рано убиха баща ми, иначе щеше да бъде той.“ Андрей Гюров посочи своята съпруга, с която споделят съвместния си път вече 32 години.
Изборът на вицепрезиденти и личните успехи
Кандидатите аргументираха и избора на своите подгласници. Гюров обясни, че Георги Кандев го допълва отлично със своя сериозен опит в сектора на сигурността. Йотова от своя страна подчерта, че Кирил Вълчев е доказан „човек на словото и на правото“.
Като свой най-голям личен успех Андрей Гюров определи семейството и прекрасните си синове, които е възпитал да бъдат истински хора. Илияна Йотова също постави на първо място възможността да бъде до най-близките си – своя съпруг, сина си, неговото семейство и внука си, като допълни, че през всичките години е работила всеотдайно за страната си.
Въпросът за подкрепата на втория тур: Прехвърляне на обвинения за политически пазарлъци
Една от най-острите разделителни линии в дебата по БНТ се очерта около въпроса за това кои политически сили ще застанат зад двамата кандидати на предстоящия балотаж.
Запитана кои партии очаква да я подкрепят, Илияна Йотова изтъкна широката коалиция зад себе си: „Зад моята кандидатура застана най-голямата партия – „Прогресивна България“, най-старата партия – БСП, както и ВМРО и изключително широк инициативен комитет. На първия тур получихме гласове от хора, които избират различни партии, защото виждат, че работим за страната си.“ Веднага след това Йотова отправи директно обвинение към своя опонент: „Днес видях, че част от формациите, които подкрепят г-н Гюров, потърсиха официалната подкрепа на „ДПС – Ново начало“. И се чудя, какво им обещахте, г-н Гюров?“
Андрей Гюров категорично отхвърли твърденията за партийни договорености и подчерта независимия характер на своята кампания: „С г-н Кандев решихме кандидатурата ни да бъде издигната на изцяло граждански принцип. В нашия инициативен комитет няма хора, които са политически обвързани, няма партийни лидери или представители на бившата Държавна сигурност (ДС). Ние никога не сме търсили и няма да търсим подкрепа от партийни централи. Обръщаме се директно към българските граждани.“
Външната политика: Гюров заложи на неприкосновеността на границите, Йотова поиска равнопоставеност в ЕС
Външнополитическият дебат между двамата претенденти за президентския пост очерта техните стратегически виждания за ролята на България на международната сцена.
Андрей Гюров изведе на преден план два основни принципа в геополитиката ни: „Първият и най-важен принцип е, че границите не могат да се променят насила – това е нашата национална застраховка за сигурност. Ако допуснем в даден конфликт установените граници да бъдат преместени, нито една държава вече няма да бъде сигурна за своята териториална цялост. Вторият ни принцип е работата със съюзници. Трябва да изграждаме стабилни коалиции още преди да сме изпаднали в нужда от тяхната подкрепа.“ Като положителен пример за този подход Гюров посочи казуса с т.нар. Френско предложение: „В началото целият ЕС беше срещу нас, но с правилни дипломатически действия успяхме да превърнем българската позиция в обща позиция на Съюза, което ни постави в много по-силна роля.“
Илияна Йотова контрира с тезата, че България не трябва да се възприема като малка или второстепенна държава: „Не приемам твърдението, че ние не сме голяма сила в международните отношения. България е равнопоставен член на Европейския съюз и нашият глас тежи точно толкова, колкото и на останалите. Президентът представлява страната ни в чужбина и е от ключово значение как го прави – неговата политика трябва да бъде аргументирана, ясна и пречупена единствено през българския национален интерес, а не през интересите на друга държава или съюз.“ Йотова предупреди за опасностите от пасивната дипломация: „Ако на всичко казваш „да“, се превръщаш в безгласна буква и никой не обръща внимание на българската позиция. Времената се промениха. Когато си добре подготвен и отстояваш твърдо интереса си, тогава можеш да намираш съюзници и да правиш самата европейска политика по-силна.“
Спорът за Черно море: Йотова предлага регионален мораториум, Гюров критикува политиката на „снишаване“
Темата за това как държавният глава може да гарантира мира и сигурността на страната предизвика поредния остър сблъсък между Илияна Йотова и Андрей Гюров в ефира на БНТ.
Илияна Йотова изтъкна своята дипломатическа инициатива на международната сцена: „Поставих въпроса за сигурността в Черно море още преди месец пред ООН. Мнозина лидери ме поздравиха, защото са наясно, че липсата на сигурност оскъпява застраховките на корабите. Мислех, че в България ще срещна одобрение, но политическите сили зад г-н Гюров определиха темата като банална. Важното е какво правим оттук нататък. Затова свиках Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) и спазваме приетите тогава препоръки. Предприехме сериозни дипломатически совалки със съюзниците ни от ЕС и НАТО. Следващата стъпка е организирането на среща за сигурността в Черно море, като предлагам да се наложи мораториум върху бойните действия между всички шест черноморски държави.“
Андрей Гюров разкритикува този подход, определяйки го като пасивен: „Пожеланието за мораториум не е отбранителна стратегия, а мълчанието не означава отбрана. Първо трябваше ясно да назовем откъде идва опасността и да се присъединим към позицията на ООН и общата европейска защита, включително за противодронова отбрана. Свикването на КСНС закъсня твърде много, без да предложи конкретни решения, цели и последващ контрол. Подобно „снишаване“ не повишава сигурността ни, а ескалира конфликтите – вече имаме и потънали кораби край нашето крайбрежие. Когато се вземат решения в ЕС, ние не трябва да чакаме отстрани, за да налагаме вето, а да участваме активно в самото им създаване. Тогава няма да ни се налага да се борим срещу тях.“
В реплика към опонента си Йотова отвърна: „Няма такава резолюция на Общото събрание на ООН. Второ, аз пречупвам всичко единствено през националния интерес. Винаги съм била на мнение, че Европейският съюз трябва да има собствено предложение за това как да изглежда мирът в Украйна, но до този момент няма написан нито ред в тази посока. За съжаление, Европа остана леко изтикана от този процес.“
Сблъсък за сигурността: Спорове за примирието в Украйна и противовъздушната ни отбрана
Финалната част от телевизионния дуел между кандидатите за държавен глава се превърна в пряк спор за характера на отбранителните способности на страната ни и стратегическите пътища към мира.
В отговор на въпрос дали спирането на огъня не съвпада с националния ни интерес, Илияна Йотова разкритикува вижданията на своя опонент: „Вашата теза е за временно прекратяване на военните действия. Това е политика, която нарочно се води в този вид, за да не се стигне до реално примирие. Имаме нужда от истинско споразумение за мир. Няма как да изключите Русия от този процес, защото никой друг не може да взема решения вместо нея.“ Веднага след това тя поиска конкретика: „Държа да ми отговорите – коя точно защита от дронове имате предвид?“
Андрей Гюров посочи инициативата на Алианса: „Имам предвид „Drone Edge“ на НАТО. България първоначално отказа да се включи, като тогавашният министър на отбраната обясни, че проектът е твърде скъп. След като ситуацията ескалира, страната ни все пак реши да участва, но това забавяне не помага на българските граждани да се чувстват по-сигурни.“
Йотова категорично отхвърли твърдението за пасивност от страна на София: „Това абсолютно не е вярно. България своевременно записа своето участие. Освен това разполагаме и участваме и в други модерни платформи – като например европейската противовъздушна система IRIS-T.“
Гюров обаче настоя на тезата си, че реакцията на институциите е закъсняла: „През септември отказахме. Трябва открито да говорим доколко подобни мерки са ефективни и навременни. Ако просто купуваме скъпи системи, които ще пристигнат след години, това не решава днешните проблеми със сигурността. Начинът на водене на война се променя ежедневно. За да бъдем защитени, трябва да участваме там, където тези технологии се създават – това би разкрило и нови работни места у нас. Имаме спешна нужда от съвременни технологии.“
Дебатът завърши с размяна на обвинения за пропуснато време през последните години. Йотова отбеляза: „Добре е, че правителството най-накрая започна тази работа, защото преди това бяха пропуснати цели седем години.“ Опонентът ѝ контрира остро, насочвайки критиката към президентството: „Вие с г-н Радев бяхте на „Дондуков“ 2 през тези седем години. Като върховен главнокомандващ, защо не направихте нищо, за да бъде държавата ни по-добре защитена?“
Геополитическият избор: Гюров призова за силна позиция срещу агресора, Йотова настоя за диалог с Путин
Един от най-дълбоките идеологически сблъсъци в дебата по БНТ се разви около въпроса за страховете на българите от намеса във войната и защитата на националния суверенитет.
Попитан дали обществото ни се плаши повече от евроатлантическо въвличане в конфликта или от беззащитност в руската сфера на влияние, Андрей Гюров отговори категорично: „Когато нямаш позиция и не си на масата, си в менюто. Русия трябва да спре агресията, за да се премине към договаряне на примирие. Тя е държавата, която отказва да спре военните действия, тя е агресорът. Докато не го признаем, няма как да се защитаваме.“ Гюров подчерта, че вътрешното разделение отслабва страната ни: „Първо трябва да можем сами да си помогнем, като не се делим като общество на „войнолюбци“ и „миролюбци“. В съвременната война това не помага. Другият ключов елемент е технологичното ни развитие, защото днес войната се води по напълно нов начин.“
Илияна Йотова контрира, защитавайки трайната линия на президентската институция за мир чрез дипломация: „Дълги години след 2022 г. се говореше, че мирът може да дойде със сила. Позицията на президентството остава непроменена – мирът може да се постигне само с преговори. Наливането на пари в нови и модерни оръжия води единствено до гибелта на млади хора, православни славяни.“ Тя посочи, че конфликтът има по-стари корени: „Войната не започна през 2022 г., а през 2013 и 2014 г. Имаше много проекти за мир, но те бяха бламирани. Без Русия няма как да тръгнем към реален мир. През последните дни държави като Финландия тръгнаха на директен диалог с Путин, защото това е единственият начин. Войната на изтощение не води до нищо.“
Андрей Гюров репликира, че сигурността изисква силни възпиращи фактори: „Трябват ни защитни механизми. Само когато цената на нападението е прекалено висока, агресорът ще спре действията си. Когато говорим за мир, трябва да се запитаме това само думи ли са, или и действия. Вие лично опитахте ли да говорите с Путин?“
Йотова отвърна остро, обвинявайки опонента си в прескачане на институциите: „Това ще стане само с мандат на българската държава, а не по начина, по който действате вие. Без мандат на Народното събрание и броени дни преди изборите подписахте документ, с който обвързахте държавата за 10 години напред. Това е разликата между мен и вас – никога няма да се обадя на чужд президент, без да знам, че зад мен стои широк национален консенсус. Но когато това условие е изпълнено – да, бих го направила.“
Сблъсък по БНТ: Остри реплики между Гюров и Йотова за договора с „Боташ“ и реакторите за Украйна
Икономическата и енергийната сигурност на страната се превърнаха в поредната разделителна линия между претендентите за „Дондуков“ 2, броени дни преди балотажа в неделя, 1 ноември 2026 г. [БНТ1].
Андрей Гюров обвърза инцидентите в Черно море с пасивната външна политика: „Ситуацията е безпрецедентна – дронове падат, моряци умират. Това е директният резултат от политиката на снишаване.“ Той защити подписаното от него двустранно споразумение с Киев: „Това споразумение беше обсъждано в парламента и изпратено на правителството. То отваря врата за развиване на нашата отбранителна индустрия и засилване на собствените ни отбранителни способности. За разлика от него, договорът с „Боташ“ – подписан от служебен кабинет за срок от 13 години – е затворена врата. Защо тогава не отправихте упреци към служебното правителство?“
Илияна Йотова контрира остро, като заподозря скрити икономически интереси: „Това не е отворена врата, а конкретен поет ангажимент да предадем реакторите от АЕЦ „Белене“, да произвеждаме дронове – може би вие или вашите спонсори имат интерес от това – и да влезем в „коалицията на желаещите“. Ако бяхте толкова убеден в това споразумение, защо не попитахте Народното събрание, а подписахте документ, съставен две години преди изобщо да отидете в Киев?“ Относно енергетиката тя допълни: „Знаете ли защо се стигна до договора с „Боташ“? Защото Кирил Петков и Асен Василев прекъснаха доставките на руски газ за България за една нощ. Това наложи експресно решение от служебното правителство. Договорът с „Боташ“ тепърва ще бъде полезен за българската държава.“
Гюров категорично отхвърли тази теза: „Повтаряте го постоянно, но реална полза няма. Виждаме само едни 400 милиона долара, които дължим годишно и които ще доведат „Булгаргаз“ до фалит. „Газпром“ спря едностранно доставките на газ с цел да ни остави на студено, но тогавашното редовно правителство успя бързо да осигури алтернативни доставки.“
Консенсус и нови искри по БНТ: Йотова и Гюров единодушни за българските войници в Украйна, но в спор за НАТО
Въпросът за разполагането на допълнителни сили на НАТО у нас и евентуалното участие на български контингенти в чужбина очерта неочаквана зона на съгласие, последвана от нов кръг от взаимни обвинения между кандидатите за президентския пост преди балотажа в неделя, 1 ноември 2026 г. [БНТ1].
Запитана дали би подкрепила засилване на съюзническото присъствие, Илияна Йотова потвърди приемствеността в отбранителната ни политика: „Разбира се. Всичко, което България има като поети ангажименти към НАТО, се изпълнява и в момента е реалност.“
Андрей Гюров направи исторически паралел, за да подчертае значението на съюзите ни днес: „Когато бяхме част от Варшавския договор, военната ни стратегия беше да издържим само 24 часа, докато пристигнат съветските войски. Днес сме част от най-мощния отбранителен съюз в света. Това включва и присъствието на съюзнически сили на наша територия, на които ще разчитаме при нужда.“ Той беше категоричен по най-чувствителната за обществото тема: „Никога български войници няма да бъдат изпращани в Украйна. Има категорично решение на Народното събрание и всички спекулации по този въпрос са откровени лъжи.“
Йотова се съгласи с крайната позиция, но насочи критика към международните ангажименти на Гюров: „Нито преди, нито по време, нито след войната български войници няма да стъпят в Украйна. Проблемът е, че споразумението, което подписахте в Киев, предвижда участие в т.нар. „коалиция на желаещите“, чийто актуален предмет в момента е именно изпращането на мироопазващи сили в Украйна.“
Гюров контрира, че позициите им по този казус съвпадат: „Тук сме на една страница. Има две решения на парламента по темата, а сега в Народното събрание е внесена нова декларация, която нашата политическа сила ще подкрепи.“
„Сигурна съм за Вашата партия, но не и за формациите, които стоят зад Вас, защото те вече гласуваха за участие в тази коалиция“, репликира вицепрезидентът. „Защо се съгласихте с това? Слава богу, че далновидни български военни и политици тогава осуетиха този ход.“
Андрей Гюров отхвърли обвиненията и предупреди за икономическа изолация на страната: „Тези политици всъщност поставиха България в международна изолация и спряха възможностите за развитие на родната индустрия. В момента българският бизнес е под огромен натиск заради растящите цени, изолацията на страната и спирането на ключови проекти, като железопътната линия до Букурещ. Това ще бъде усетено пряко от българските фирми.“
Аудио: БНТ
Снимки БНТ
