Следователите избират своя представител в новия Висш съдебен съвет
Следователите от цялата страна избират своя представител в новия Висш съдебен съвет (ВСС). Това е последната стъпка от попълването на състава на кадровия орган на съдебната власт, след като вчера Народното събрание избра 11-те членове от парламентарната квота в Съдийската и Прокурорската колегия.
Право на глас имат 453-ма следователи. Кандидатите за едното място във ВСС са Петко Петков от Националната следствена служба и Бойко Атанасов от следствения отдел на Софийската градска прокуратура.
Гласуването се провежда единствено с хартиени бюлетини, като за да бъде избран, един от двамата претенденти трябва да получи повече от половината действителни гласове. Избирателната активност е висока и пред мястото за гласуване се образуваха опашки, а сред първите, упражнили правото си на глас тази сутрин, бяха Борислав Сарафов и Мария Павлова.
До момента в деловодството на Висшия съдебен съвет няма постъпили жалби срещу избора на представителите на съдиите и прокурорите. Ако и вотът на следователите не бъде оспорен в едноседмичния срок, имената на новите 11 членове от професионалната квота ще бъдат обнародвани в „Държавен вестник“.
Бившият изпълняващ функциите главен прокурор Борислав Сарафов призова вниманието към работата на новия Висш съдебен съвет (ВСС) да не се съсредоточава единствено върху предстоящия избор на обвинител номер едно. Според него всеки магистрат има важна роля за функционирането на съдебната система, а значимостта на фигурата на главния прокурор не бива да бъде преувеличавана.
„Аз зная, защото близо три години изпълнявах тези функции, че всъщност главният прокурор не е нищо повече от обикновен администратор на системата. Главният прокурор не трябва да бъде човек, който се меси в разследвания и дела. Между другото, той няма такива правомощия“, заяви Сарафов.
Бившият служебен министър на правосъдието и заместник главен прокурор Мария Павлова изрази очакване новият състав на ВСС да работи в условията на конструктивен диалог – както между отделните му членове, така и с магистратската общност и останалите държавни институции. По думите ѝ независимостта на съдебната власт и принципът на разделение на властите не изключват необходимостта от комуникация и сътрудничество.
Павлова подчерта, че през годините в съдебната система са се натрупали редица нерешени проблеми, сред които провеждането на конкурсите и атестирането на магистратите. Според нея преодоляването на тези затруднения ще изисква и законодателни промени, поради което диалогът с изпълнителната и законодателната власт е от съществено значение.
