Бившият финансов министър Симеон Дянков: Бюджетът има сериозни проблеми, една трета от администрацията е излишна

Бившият финансов министър Симеон Дянков: Бюджетът има сериозни проблеми, една трета от администрацията е излишна

Симеон Дянков: Бюджетът за 2027 г. е прозрачен, но крие сериозни проблеми при приходите и разходите

Бюджетът за 2027 г. има три положителни страни, но и сериозни проблеми – най-вече в приходната и разходната част. Това коментира председателят на Фискалния съвет и бивш финансов министър Симеон Дянков в ефира на предаването „Лице в лице“ по bTV.

По думите му за първи път от пет години България изглежда ще има редовен бюджет, приет преди края на годината. Според него това ще даде по-голяма предвидимост на общините, държавните организации и инвеститорите в инфраструктурни проекти.

Като втора положителна страна Дянков открои прозрачността на финансовата рамка. Той посочи, че предложеният план е реалистичен и в него липсват скрити дефицити и счетоводни маневри, каквито по думите му е имало в предишни години.

Председателят на Фискалния съвет коментира и критиките на опозицията за неразписани средства за инфраструктурни проекти, като уточни, че подобни пера присъстват във всеки бюджет. Причината е, че в края на предходната година невинаги е ясно кои проекти ще могат да стартират или да напреднат заради процедури, екологични оценки и други административни изисквания.

В разговора бившият финансов министър постави и въпроса за броя на служителите в системата на МВР, като отбеляза, че близо 6000 от тях имат решения от ТЕЛК.

„Във всеки бюджет има такива пера, включително и в бюджетите на Асен Василев, който твърди, че не го е правил. Просто защото не се знае дали ще можем да довършим „Хемус“ или дали някоя друга магистрала ще тръгне по-бързо“, обясни Симеон Дянков.

Той припомни и констатации от доклади на Сметната палата, според които бюджетите за 2022, 2024 и 2025 г. са се нуждаели от корекции, тъй като реалните дефицити са се различавали от първоначално обявените.

Като трети положителен елемент в новата финансова рамка председателят на Фискалния съвет посочи началото на реформи в здравеопазването, социалната политика и енергетиката. Дянков определи тези стъпки като плахи, но отбеляза, че се вижда опит за нормализиране на диалога между държавата, работодателите, синдикатите и обществото.

Трикратен ръст на разходите за ТЕЛК

Като пример за наложителна реформа в здравеопазването Дянков открои промените в системата на ТЕЛК. По данни на Фискалния съвет разходите за експертните решения са нараснали три пъти за последните четири години, като се отчитат и сериозни регионални дисбаланси в области като Русе, Кърджали, Пазарджик и Пловдив.

„За четири години трикратно се е увеличил бюджетът за ТЕЛК. Тази година харчим три пъти повече в сравнение с 2022 г. Подобно огромно увеличение е ненормално“, коментира той и изрази съмнение, че тази динамика може да бъде обяснена единствено с реално нарастване на заболеваемостта.

Осигуровките в държавния сектор и подкрепата за бизнеса

В социалната сфера Симеон Дянков отчете като положителна стъпка предвиденото поетапно въвеждане на осигурителни вноски за държавните служители, така че те да бъдат третирани наравно с работещите в частния сектор. Единственото изключение обаче остава системата на МВР. В тази връзка бившият финансов министър постави въпроса и за числеността на ведомството, като посочи, че близо 6000 служители в него имат ТЕЛК.

По отношение на енергетиката Дянков открои опитите на ресорното министерство да промени механизма за компенсиране на бизнеса заради високите цени на електроенергията. По думите му новата схема е по-балансирана от досегашните, тъй като помощта се насочва към предприятия и отрасли с реална нужда, вместо да обхваща големи печеливши компании. Като пример той посочи „Лукойл“ и отбеляза, че подобни дружества не би трябвало да получават държавна подкрепа без обективна необходимост.

Основните слабости на бюджета

Сред ключовите проблеми на финансовата рамка председателят на Фискалния съвет открои разчитането на еднократни приходи и липсата на съществени съкращения на държавните разходи.

Данък свръхпечалба и 35 000 излишни бройки в администрацията

Симеон Дянков определи като добра идея въвеждането на данък върху свръхпечалбите на банките, какъвто по думите му вече се прилага в редица европейски държави, сред които Франция, Испания, Италия, Нидерландия и Австрия.

Той обаче предупреди, че тази мярка не бива да се разглежда като трайно решение за бюджета, тъй като е замислена като еднократна. Дянков изрази съмнение, че управляващите ще се откажат от нея през следващите години, понеже не са осигурили устойчиви алтернативни източници на приходи. Председателят на Фискалния съвет постави под въпрос и включването на търговските вериги в обхвата на данъка върху свръхпечалбите.

Като реална възможност за трайно стабилизиране на публичните финанси бившият финансов министър посочи оптимизацията на държавната администрация. Според анализите на Фискалния съвет от около 110 000 щатни бройки в централната администрация приблизително 35 000 са излишни.

„В администрацията има толкова неработещи звена, толкова ненужни звена. Само в централната администрация от около 110 хиляди бройки около 35 хиляди са абсолютно ненужни. Те всъщност не само че не помагат, а пречат на работата на държавната администрация“, заяви той.

Според Дянков държавата трябва да използва по-активно изкуствения интелект и дигитализацията, за да установи къде могат да бъдат съкратени структури и щатове. В тази връзка той разкритикува Министерството на електронното управление, че до момента не е представило достатъчно конкретен анализ в тази посока.

 

 

 

 

 

Аудио:БТВ

 

 

 

Снимка:БТВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *