Тенденцията към поскъпване на нехранителните стоки у нас се запазва, като основните катализатори на процеса са нарасналите разходи за транспорт, логистични и складови услуги, както и повишените бюджети за труд. Това сочат данните от традиционното годишно проучване, проведено от Асоциацията на търговците на нехранителни стоки сред нейните членове.
При определени стокови групи увеличението на оперативните разходи достига сериозните 20%, а пазарният натиск върху крайните цени най-вероятно ще се усеща осезаемо и през следващата година. Според официалната статистика на КНСБ само в рамките на един месец дрехите и обувките са поскъпнали със 7,4%, а на годишна база общото увеличение в сектора достига 7,2%.
„На първо място сред факторите се нарежда логистиката, чиято стойност скочи изключително много. Ценовите равнища за транспорт и складови услуги отбелязаха значителен ръст, продиктуван от обективни геополитически причини“, коментира в ефира на предаването „Здравей, България“ изпълнителният директор на асоциацията Галин Попов.
По негови думи тежестта на поскъпването варира между 4% и 20% в зависимост от конкретните групи артикули и търговски вериги. Попов изтъкна, че все по-голям брой търговци задържат изкуствено цените, тъй като съзнават, че пазарът и потребителите нямат капацитет да поемат нова тежест. Той обаче предупреди, че при последващ скок на фирмените разходи нова вълна от поскъпване през следващата година ще бъде неизбежна.
Паралелно с поскъпването се променя и поведението на купувачите. Макар основните им навици да остават стабилни, потребителите стават все по-чувствителни към цените, следят внимателно промоциите и търсят начини да свият разходите си.
В опит да се справят с натиска компаниите инвестират в нови технологии, сред които:
- каси за самообслужване;
- електронни етикети;
- автоматизация на работните процеси.
Галин Попов обаче уточни, че тези нововъведения не намаляват разходите веднага, тъй като изискват големи първоначални инвестиции. Като друг сериозен проблем за бранша той посочи трайния недостиг на кадри, който се отразява пряко върху качеството на обслужването.
Допълнително предизвикателство пред сектора остават кражбите. По думите на Попов, докато в някои обекти се отчита спад, на други места има сериозен ръст на посегателствата. Най-силно засегнати са магазините за облекло и търговските вериги от сектора „Направи си сам“.
„Тук не говорим за инцидентни и хаотични набези, а за строго организирани престъпни схеми. Стоките се крадат целенасочено и впоследствие се препродават по паркинги. Обект на интерес са предимно скъпи артикули или такива, които са лесни за физическо изнасяне“, разясни мениджърът.
Той добави, че генерираните по този начин загуби изключително трудно могат да се калкулират директно в крайните цени за купувачите. Причината е, че реалните липси излизат наяве едва при инвентаризация, която обикновено се провежда от три до шест месеца след извършването на самото престъпление.
Във връзка с обществените дебати около търговските маржове Попов направи категорично разграничение между понятията надценка и крайна печалба, които често погрешно се приемат за синоними.
„Надценката на даден продукт може да бъде и 200%, но когато в нея се калкулират всички съпътстващи разходи, чистата рентабилност накрая може да бъде едва 10%. Надценката и печалбата са две коренно различни величини“, обобщи експертът.
