Пат на изборите в Израел при рекордна избирателна активност
Изборите в Израел – първите след атаката на „Хамас“ от 7 октомври 2023 г. – отбелязаха най-високата избирателна активност от 1999 г. насам, достигайки 77,7%. Първоначалните екзитполове показаха лека преднина за опозиционния блок, воден от лидера на центристката партия „Яшар“ и бивш началник на Генералния щаб Гади Айзенкот. Последвалите междинни данни обаче стопиха разликата и изравниха позициите на двата лагера.
Залогът за настоящия 77-годишен премиер Бенямин Нетаняху е политическото му оцеляване. Неговите опоненти го обвиняват в провал на сигурността и в отказ да сформира независима разследваща комисия за събитията от 2023 г.. В изборната нощ Нетаняху обяви, че неговата партия „Ликуд“ се очертава като най-голямата политическа сила и призова за сформиране на силно дясно правителство. Той беше категоричен, че няма да допусне кабинет, който разчита на подкрепата на арабски и антиционистки партии.
Нетаняху зове за общ фронт с Вашингтон срещу Иран, Айзенкот обяви „нова епоха“
Бенямин Нетаняху отправи остри критики към арабските формации в Израел, като ги обвини, че се противопоставят на съществуването на държавата, определят „Хамас“ като благотворителна организация и наричат израелските войници военнопрестъпници. Израелският премиер предупреди, че заплахата от Иран остава реална. По думите му, докато фанатизираният режим в Техеран съществува, той ще прави опити да унищожи Израел, което налага Тел Авив и Вашингтон да си сътрудничат за трайното елиминиране на тази опасност.
От своя страна опозиционният лидер Гади Айзенкот обяви пред поддръжниците си, че израелското общество е гласувало срещу оставането на Нетаняху на власт. Той обеща бързо сформиране на кабинет и подчерта, че страната върви към нова епоха на надежда и солидарност.
Тези избори, проведени в контекста на войната в Газа, се разглеждат като исторически повратен момент за силно разделеното израелско общество. Вотът трябва да даде отговор на ключовия въпрос дали дългогодишното управление на Нетаняху ще продължи. Самият Айзенкот се присъедини към извънредния военен кабинет след нападението от 7 октомври 2023 г., но по-късно го напусна заради стратегически различия с министър-председателя.
