Боряна Димитрова пред bTV: Изборите за президент може да се превърнат във вот на недоверие към управлението
„Дали президентският вот няма да се превърне във вот на недоверие към сегашното управление“, коментира в ефира на bTV социологът Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“. Тя поясни, че първият тур традиционно привлича повече желаещи да гласуват, докато на балотажа активността спада заради отпадането на част от кандидатите. „На последните президентски избори през 2021 година активността беше около 40–40,5% на първия тур и падна до близо 34% на втория“, припомни тя.
Според последните данни на „Алфа Рисърч“ от изследването, проведено между 18 и 22 октомври, очакваната избирателна активност е около 40%. Димитрова отчете съвсем лека мобилизация спрямо старта на кампанията.
По думите ѝ средата на несигурност в момента се диктува от външни фактори. „Главните герои в тази кампания не бяха кандидатите, а събитията извън нея — ударите по търговски кораби в Черно море, инцидентът с журналист и убийството“, коментира социологът. Тя допълни, че геополитическата дилема вече не е абстрактна тема за студията, а нещо, което хората усещат като пряка заплаха. „Когато говорим за общо чувство за финансова и физическа несигурност, това по правило леко демобилизира, но предстои да видим как ще реагират избирателите в днешния ден“, заключи Димитрова.
Добромир Живков: Събитията по време на кампанията демобилизират избирателите
„От една страна, имаме кандидати, които през годините не са били на първа политическа линия и не са достатъчно добре познати на широката аудитория. Обществото тепърва изгражда по-конкретна представа за тях в хода на кампанията. Хората се опитват да разберат кои са двамата кандидати, сякаш започват от бял лист“, коментира социологът Добромир Живков от „Маркет Линкс“.
Според него събитията по време на предизборната кампания имат демобилизиращ ефект.
„Това, което се случва, отказва хората и намалява интереса им към политическата битка за президентския пост. Кара ги да смятат, че от този вот няма да произтече съществена промяна. Подобни събития обикновено би трябвало да провокират протестен вот, но трябва да отбележим, че протестната енергия беше изразходвана в максимална степен през април“, посочи Живков.
По думите му обществото е разделено. Част от хората подкрепят управлението и продължават да се надяват на положително развитие през следващите месеци. Други обаче са готови да се откажат дори от политическите сили, за които са гласували през април, но все още не са склонни да изразят недоволството си чрез протестен вот на президентските избори.
„Очаквано, настоящите събития би трябвало да мобилизират протестен вот. Вероятно ще видим по-висока активност сред градските и десните избиратели, които са ангажирани както с геополитическите въпроси, така и с цялостната ситуация в страната. В същото време обаче е възможно много други избиратели да се откажат от участие“, допълни социологът.
Социолози: Президентският вот може да се превърне във вот на недоверие към властта
„Големият сюжет, който може да се случи на тези избори и който ще разберем още довечера след 20:00 часа, е дали президентският вот няма да се превърне във вот на недоверие към сегашното управление“, посочи социологът Добромир Живков от „Маркет Линкс“. По думите му, ако тази хипотеза се потвърди, финалните резултати могат сериозно да се различават от предварителните проучвания. Живков допълни, че настоящият вот ще се характеризира с една от най-високите тежести на партийната лоялност в сравнение с предишни президентски кампании.
От своя страна Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“ поясни, че в момента не се наблюдава една голяма протестна вълна, а по-скоро няколко по-малки локални мобилизации. „Едни от тях се насочват към опонентите на основния кандидат, а други – по геополитическа, финансова и икономическа линия – тръгват в различна посока“, коментира тя. Димитрова отчете, че именно тези разпокъсани протестни ядра са довели до лек ръст на интереса към изборите в самия край на кампанията.
