Близо 85% от инвалидните пенсии в България са в размер до 400 евро, което оставя огромен брой хора с увреждания под прага на бедността (390,63 евро). Това показват актуалните данни на Националния осигурителен институт (НОИ) към октомври 2026 г., анализирани от вестник „Телеграф“.
От общо 493 217 лични и наследствени инвалидни пенсии за общо заболяване, 220 380 са под минималния размер за стаж и възраст (347,51 евро). Други 195 072 получават суми между 347,52 и 400 евро.
Този казус повдига въпроса как неработоспособните граждани оцеляват с подобни средства, при положение че държавата заделя милиарди евро годишно за тази система. Експерти посочват, че ресурсът се разпилява заради дългогодишния проблем с фалшивите ТЕЛК решения, които отклоняват помощи към измамници вместо към реално нуждаещите се. В отговор на критиките Министерството на труда и социалната политика обяви, че подготвя мащабна реформа в системата за 2027 г., детайлите по която предстои да бъдат изяснени.
Едва 77 761 души получават инвалидна пенсия над 400 евро, сочат данните на НОИ, а на максималния таван от 1738,40 евро се осигуряват едва 98 българи.
Официална статистика за това колко от притежателите на ТЕЛК решения работят и получават заплата липсва. В много случаи хората с увреждания успяват да се реализират успешно на пазара на труда, превръщайки пенсията в допълнителен доход. От друга страна, малкият трудов стаж и ниският осигурителен доход остават основните причини за ниските социални плащания. Често явление са и оплакванията на граждани, че са били ощетени при определянето на процента неработоспособност.
На този фон броят на инвалидните пенсии расте с бързи темпове. Почти всеки втори нов пенсионер у нас влиза в системата по болест. Данните за 2025 г. покават, че новоотпуснатите пенсии за инвалидност поради общо заболяване са били 62 669, което е близо до броя на новите пенсионери за стаж и възраст (67 959).
Промените в правилата за медицинска експертиза са основната причина за непрекъснатия ръст на хората с ТЕЛК през последните години. Сред ключовите изменения, въведени през 2023 г., бе възможността към водещото заболяване да се добавят 20% от сбора на процентите за съпътстващите болести.
Друга важна реформа имаше за цел да ограничи корупцията в комисиите чрез електронно разпределяне на документите на случаен принцип в цялата страна. Така например софийски пациент може да бъде оценен от ТЕЛК комисия в Ямбол.
Експерти от системата на социалното подпомагане обаче споделят, че проблемът с мнимите болни изобщо не е решен, а просто се е изместил по веригата. Корупционният натиск вече е пренасочен към лекарите, които издават първичната документация. Срещу подкупи се поставят фалшиви диагнози и се извършват фиктивни хоспитализации, благодарение на които напълно здрави хора успяват да си осигурят инвалидни пенсии.
