Позор в XXI век: 91-годишна жена и синът ѝ карат трета зима в конски обор след пожар
91-годишната Димитрия Цонова от хисарското село Красново вече трета година е принудена да живее в конски обор при ужасяващи условия. След като къщата им изгаря до основи, трудноподвижната възрастна жена и нейният 68-годишен син Ненко – бивш машинист и металург – остават на улицата. Тяхната нечовешка съдба стана ясна след сигнал на разтревожени зрители.
„Това е обор, едно време конят беше тук. Вече две години и три месеца сме така. Всичко изгоря“, разказва през сълзи Ненко. Днес баба Митра, както я наричат в селото, разчита единствено на малка печка на дърва и на топлината на няколко котки, за да не замръзне. „Как живея ли?! Вече два-три пъти падам заедно с котлона“, споделя възрастната жена.
Зимните месеци са истински кошмар, тъй като покривът на обора е пропаднал и тече. В средата на помещението се е образувала постоянна локва. „Като вали, се намятам с един найлон и така лежа, за да не се намокря. Допреди две седмици леглото ми беше на другото място, но снощи дъждът отново ме валя под найлона“, разказва Димитрия, докато синът ѝ показва как я завива с пластмасовото платно върху пропитите с влага завивки.
Докато баба Митра спи в руините на обора, синът ѝ Ненко посреща студа в дарен от благодетели фургон, който обаче все още е без отопление и електричество. „Слагам кофраж, отгоре юрган и две одеяла. Племенникът проби стената, за да прекараме инсталация, но все още чакаме от енергото да дойдат и да ни вържат тока“, обяснява мъжът.
Двамата мечтаят да съберат средства, за да закупят готварска печка и мивка, както и да вдигнат преградна стена във фургона, за да може всеки от тях да има собствена стая. Към момента обаче недоимъкът ги принуждава да мият съдовете си под открито небе. „Зимата увивам външната чешма, за да не замръзне, и я оставям леко да капе“, споделя Ненко.
Напук на нищетата, 91-годишната Димитрия намира утеха в грижата за няколко бездомни котки, които са единственото ѝ спасение в ледените нощи. „Ето го, цяла нощ ми спи на главата. Много добро котенце, толкова ме обича! Върви неотлъчно и след мен, и след сина ми“, разказва с искрица радост в очите възрастната жена. Въпреки суровата реалност, майка и син не губят надежда, че един ден отново ще имат истински дом.
Ведео запис: BTV
