Свиване на разходите с 840 млн. евро в Бюджет 2027: Липсващият елемент са реформите

Свиване на разходите с 840 млн. евро в Бюджет 2027: Липсващият елемент са реформите

Дефицит от 3,5% и съкращаване на 5000 щатни бройки в държавната администрация залага проектът за Бюджет 2027. В ефира на bTV икономистите Любослав Костов и Владимир Сиркаров, заедно с финансиста Левон Хампарцумян, подчертаха, че са необходими по-ясни аргументи за съкращенията, конкретен план за реформи и оценка на ефективността на публичните разходи.

Позицията на премиера преди заседанието на кабинета
Проектобюджетът влезе за разглеждане на извънредно заседание на Министерския съвет днес. Преди него премиерът Румен Радев заяви, че управляващите трябва да спрат да се оправдават с предишните управления и да преминат към действия, като обеща да приеме градивните предложения на опозицията.

Радев поднесе извиненията си на майките на деца с увреждания заради текстовете, които предвиждаха намаляване на финансирането. Той гарантира, че доходите на нито един български гражданин няма да бъдат намалени, и определи план-сметката като най-социалната от години въпреки високия дефицит.

Кредитният рейтинг и рискът от по-скъпи заеми
В коментарите си в студиото Владимир Сиркаров предупреди за риск от по-скъпо финансиране за държавата. От своя страна премиерът Радев акцентира върху факта, че S&P Global Ratings запазва кредитния рейтинг на България непроменен, макар да променя перспективата от положителна на стабилна, и припомни прогнозата за икономически растеж от 2,8% през 2026 г. и 2,6% за следващите три години.

Левон Хампарцумян допълни, че разликата между оценките на Fitch и S&P не е съществена, тъй като агенциите прилагат различни критерии при оценката на риска за кредиторите, а най-важното е, че страната ни запазва инвестиционния си рейтинг.

Къде се предвиждат съкращенията на 5000 щатни бройки?
Около 1900 от предвидените за съкращаване 5000 щатни бройки са в МВР, а 1800 – в Министерството на земеделието, посочи Любослав Костов. Според него обаче в проектобюджета липсва анализ, който да аргументира именно това разпределение:

  • В някои ведомства могат да се закрият незаети щатове.
  • Контролни органи като Главната инспекция по труда и Комисията за защита на конкуренцията напротив – може да имат нужда от повече кадри.

Владимир Сиркаров допълни, че решенията за числеността на персонала и заплащането трябва да се базират на ясна оценка за качеството и обема на услугите, които всяко звено предоставя.

Разлики в политиката по доходите и липса на план за реформи
Костов обърна внимание и на разминаванията при възнагражденията в публичния сектор. При обявен общ ръст от 5%, в някои ведомства са заложени увеличения от 7% до 10%, в други няма никакъв ръст, а за МВР се предвижда намаление на средствата. По думите му правителството дължи обосновка за тези разлики.

Общите разходи за заплати се увеличават с около 500 млн. евро, като същевременно делът им от БВП намалява от 6,6% на 6,4%. В заключение експертите настояха кабинетът да представи конкретни стъпки и ясен план за провеждане на реформите.

Ефективността на разходите и забавените проекти
В бюджетния дебат се обръща твърде малко внимание на реалните резултати от публичните разходи, отбеляза финансистът Левон Хампарцумян. Той посочи като примери проточилото се с десетилетия строителство на северната магистрала и забавянията при модернизацията на авиобаза „Граф Игнатиево“ за новите изтребители и обучението на пилотите. По думите му подобни случаи поставят остро въпросите за ефективността на средствата, качеството на управлението и корупцията.

Очаквания за по-смели реформи и ясен план за ТЕЛК
Икономистът Владимир Сиркаров коментира, че от правителство с парламентарно мнозинство са се очаквали далеч по-смели реформи. В проекта обаче липсват конкретни стъпки за 2027 г. и следващите години, както и оценка на очакваните резултати от заложените политики.

Сиркаров даде за пример обсъжданата реформа в системата на ТЕЛК – според него управляващите дължат отговор как точно ще пресекат злоупотребите, без да лишат от подкрепа хората с реални потребности.

„Комедия от грешки“ около глобата на КЗК за „Кауфланд“
В края на дискусията бе засегната и темата за санкцията от близо 76 млн. евро, наложена от КЗК на търговската верига „Кауфланд“, която обяви, че ще я обжалва в съда. Хампарцумян обобщи казуса с думите „комедия от грешки“.

 

 

 

 

 

 

 

 

Снимка:BTV

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *