Сблъсък между бизнес и синдикати след изказване на Велев за минималната заплата

Сблъсък между бизнес и синдикати след изказване на Велев за минималната заплата

Сблъсък между бизнес и синдикати за размера и профила на получаващите минимална заплата

Определянето на минималната работна заплата (МРЗ) изправи на нокти синдикатите и работодателите в ефира на Нова телевизия.

„Синдикатите не могат да приемат замразяване на доходите на работещите“, категоричен бе конфедералният секретар на КТ „Подкрепа“ Валери Апостолов.

От своя страна Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) заяви, че темата у нас е „преекспонирана до истерия“. Той посочи, че докато в големите световни икономики минимално възнаграждение получават между 1% и 5% от работещите, у нас този дял е 18% по статистика, а според данни на НАП и НОИ достига до 40%.

По думите на Велев минимална заплата трябва да получават за кратко време само неквалифицираните, хората без образование, без трудови навици и „мързеливите“. Той допълни, че прекомерното ѝ повишаване „сплесква пирамидата на доходите“ и демотивира хората да се квалифицират.

„Това категорично е обида към българските работници и служители“, реагира Валери Апостолов на думите за профила на работещите на минимално възнаграждение.

Валери Апостолов припомни, че при присъединяването на България към ЕС през 2007 г. минималното възнаграждение е било едва 92 евро (14% от средното за Европа). „Бизнесът влезе в клуба, а работниците останаха в антрето“, коментира той. По негови изчисления, ако доходите са нараствали по предложенията на бизнеса, днес минималната заплата е щяла да бъде около 300 евро.

Васил Велев обаче отбеляза, че по съотношение на минимална към средна заплата, както и спрямо БВП на глава от населението, България е на първо място в ЕС. Той бе категоричен, че минималната заплата не е социална помощ.

На свой ред синдикатите настояват в новата формула за определяне на възнаграждението задължително да се включат покупателната способност и издръжката на живота. За целта от КТ „Подкрепа“ предлагат създаването на механизъм, чрез който държавата и социалните партньори да договорят размер, който е едновременно икономически обоснован и социално приемлив.

 

 

 

 

 

 

 

Снимка:Nova TV

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *