Почина Ратко Младич, осъден на доживотен затвор за геноцида в Сребреница
Бившият командир на армията на босненските сърби Ратко Младич почина днес в Хага на 84-годишна възраст. Той излежаваше доживотна присъда за геноцида в Сребреница, както и за системна кампания от убийства, изтребление, депортации, тероризиране на цивилни и вземане на заложници по време на войната в Босна и Херцеговина (1992–1995 г.).
Името на Младич остава едно от най-мрачните в историята на конфликтите при разпадането на Югославия, провокирани от режима на Слободан Милошевич. Бившият генерал от Югославската народна армия достигна върха на военната йерархия, преди да се превърне в един от най-издирваните военнопрестъпници в Европа.
Малко преди кончината му Международният остатъчен механизъм за наказателните трибунали отхвърли искането на защитата за предсрочно освобождаване по хуманитарни съображения. На 18 август адвокатите му поискаха той да бъде преместен в болница или заведение за палиативни грижи в Сърбия поради тежкото му здравословно състояние и очакваната близка смърт. Макар съдът да призна, че Младич е навлязъл в последната фаза от живота си, председателят на механизма Грасиела Гати Сантана прецени, че хуманитарните причини не оправдават освобождаването му. Тя подчерта, че палиативните грижи за него в затвора са надхвърляли минималните международни стандарти.
Военната кариера: От кадет до командир
Ратко Младич е роден на 12 март 1942 г. в босненското село Божановичи. На 15 години започва военното си образование, а през 1965 г. завършва Военната академия и постъпва на служба в Югославската народна армия (ЮНА). Първото му офицерско назначение като подпоручик е в Скопие. Македония (днес Северна Македония) се превръща в най-продължителния период от ранната му кариера, където той служи в гарнизоните в Скопие, Куманово, Охрид и Щип, издигайки се до командир на полк и бригада.
Възходът на един генерал: От Белград до Книн и Сараево
През 1976 г. Ратко Младич започва висше командно-щабно обучение в Белград, което завършва с отличен резултат. Военната му кариера продължава през 1983 г., когато е назначен за командир на 164-ти пехотен полк в Охрид, а от 1987 до началото на 1989 г. ръководи 39-а пехотна бригада в Щип. В края на 1988 г. е произведен в чин полковник, а година по-после се завръща в Скопие като ръководител в системата за военно обучение на Трета военна област.
С Македония е свързана и по-малко известна част от личния му живот. Семейството на Младич притежава недовършена триетажна къща в село Бродец край Скопие. Според публикации от 2011 г. имотът е обявяван за продажба няколко пъти, но така и не намира купувач. Съпругата му Босилка също има връзки с региона, където е завършила образованието си.
Ролята му в разпадането на Югославия
През 1991 г., в разгара на разпада на Югославия, Младич е преместен първо в Прищина, а след това в Книн. Там той поема командването на 9-и корпус на ЮНА и се включва директно във войната в Хърватия. През пролетта на 1992 г. е изпратен в Сараево, където след разформироването на общоюгославските структури оглавява новосъздадената Армия на Република Сръбска. Като командир на нейния Главен щаб до 1996 г., името му става неразривно свързано с обсадата и обстрела на Сараево, етническото прочистване и престъпленията срещу мюсюлманските анклави в Източна Босна. Трибуналът в Хага категорично установи, че като най-висш военен лидер Младич е упражнявал ефективен контрол над подчинените си сили и е допринесъл съществено за извършването на геноцида.
Геноцидът в Сребреница – хроника на една проявена жестокост
Юли 1995 г. бележи кулминационната точка на етническото прочистване в региона. Въпреки статута си на „безопасна зона“ под егидата на ООН, Сребреница е превзета от силите на Армията на Република Сръбска на 11 юли. Документални кадри свидетелстват за присъствието на Ратко Младич в анклава непосредствено след падането му. Докато пред международната общност и цивилните граждани той декларира гаранции за сигурността на жените и децата, паралелно стартира масова операция по сегрегация на мъжкото население. Момчетата и мъжете са задържани в импровизирани центрове (училища и складови бази) в районите на Братунац и Зворник. Последвалото им систематично транспортиране води до масови екзекуции в локации като Ораховац, Петковци, Рочевица, Бранево и Пилица.
С цел прикриване на мащабите на военното престъпление, първичните масови гробове са разкопани с тежка техника, а тленните останки – релокирани във вторични и третични локации. Съдебният състав обаче намира за неоспоримо доказано, че жертвите на систематичното изтребление са между 7000 и 8000 бошняци, което дава основание на международните трибунали да квалифицират деянието като геноцид. Обвинението изгражда тезата си върху солиден масив от доказателства, включващ прихванати комуникации, вътрешна военна документация, фото- и видеоматериали, както и комплексни експертизи. Важна роля в процеса играят показанията на инсайдъра Момир Николич – офицер от Армията на Република Сръбска. Съдът подхожда към неговото свидетелство с необходимия критицизъм, но го оценява като високо достоверно и хронологично последователно.
С фундаментално значение за делото са доказателствата, установяващи оперативното присъствие на генерал Младич в анклава, комуникацията му с командния състав на терен и издаваните от него директиви. Тези материали реконструират пълната командна верига в рамките на подчинената му военна структура. Свидетелските показания на три основни групи – оцелели от клането, контингента на ООН и инсайдъри от босненско-сръбските сили – окончателно верифицират хронологията на събитията, обхващаща сегрегацията, етапите на задържане и последвалото масово ликвидиране на пленниците.
Сараево, етническото прочистване и заложниците на ООН
Мащабът на престъпленията на Ратко Младич надхвърля Сребреница. Трибуналът го признава за виновен в изтребление, депортации и насилствено преместване на бошняци и хървати из цяла Босна. Част от присъдата му е заради бруталната обсада на Сараево – години наред цивилните граждани там са подлагани на постоянен снайперски и артилерийски обстрел.
През 1995 г. Младич извършва още едно дръзко престъпление: взема сини каски от ООН за заложници. Използва ги като живи щитове срещу бомбардировките на НАТО.
От юридическа гледна точка обаче има важен нюанс. Обвинението в геноцид е доказано единствено за Сребреница. За шестте босненски общини от 1992 г., както и за Жепа и Горажде, съдът не намира неоспорими доказателства за специфичното „намерение за геноцид“. Въпреки това е доказано, че неговата Директива №4 е имала една ясна цел: максимални човешки загуби и пълно прогонване на мюсюлманското население.
Близо 16 години в нелегалност
Международният трибунал за бивша Югославия повдига първото обвинение срещу Младич през юли 1995 г., а година по-късно издава международна заповед за ареста му. Генералът обаче успява да остане на свобода в продължение на почти 16 години. В началото неговото укриване е пряко организирано от сръбските и босненско-сръбските военни структури. Младич е продукт на югославската армия, а действията му са тясно обвързани с тогавашната държавна политика. Връзката му със Слободан Милошевич е ключова – в публикуван по-късно разговор от 1996 г. Милошевич уверява Младич, че няма да допусне екстрадирането му, определяйки го като „национален позор“.
След падането на Милошевич от власт през 2000 г. (и последвалото му предаване в Хага през 2001 г.), Младич преминава към по-дълбока нелегалност. Мрежа от лоялни бивши военни му осигурява логистика и фалшиви документи. След 2002 г. той е укриван предимно в наети апартаменти в Белград без камери или портиерски контрол. През 2006 г. – годината, в която Милошевич умира в ареста на Трибунала – главният прокурор Карла дел Понте заявява, че Младич е в Сърбия и властите знаят това. Въпреки официалните отричания на Белград, разследванията потвърждават, че части от армията и службите за сигурност са го закриляли с години.
Крахът на беглеца: Арестът и съдът в Хага
На 26 май 2011 г. бягството приключва. Сръбските служби откриват Ратко Младич в село Лазарево, близо до Белград. Пет дни по-късно той вече е в килия в Хага, където отказва да се признае за виновен.
Стартът на процеса през май 2012 г. бележи началото на едно от най-големите дела в историята. Прокурорите засипват трибунала с хиляди доказателства и разпити на стотици свидетели. На масата са представени бруталните факти за клането в Сребреница, терора над Сараево и отвлечените миротворци.
Адвокатите на Младич се опитват да оспорят личната му вина и мащаба на жертвите. Те твърдят, че загиналите са жертва на редовни боеве, а не на чистки. Магистратите обаче са непреклонни. Те отхвърлят тезата на защитата, тъй като доказателствата за планирано и систематично изтребление са смазващи.
Финалната присъда
На 22 ноември 2017 г. Хагският трибунал налага на Младич доживотен затвор. Той е признат за виновен по 10 от 11 обвинения – от бруталния геноцид в Сребреница до обсадата на Сараево. Единственото оправдателно решение е за геноцида в шест общини през 1992 г. На 8 юни 2021 г. Апелативният съд окончателно потвърждава тежкото наказание.
Младич извървява пътя от елитен офицер в армията на бивша Югославия до един от най-издирваните военнопрестъпници на века. Неговата доживотна присъда е резултат от личните му действия, довели до смъртта на хиляди хора. На 27 август 2026 г. неговата история приключи definitivo – бившият генерал почина в затворническата болница в Хага, след като съдът часове по-рано отхвърли последното му искане за освобождаване по хуманитарни причини.
