Парламентът отхвърли предложението на „Продължаваме промяната“ за въвеждане на по-високи минимални възнаграждения на медицинските специалисти.
Законопроектът предвиждаше лекарите, зъболекарите и фармацевтите да получават минимум 150% от средната брутна заплата за страната. На база на данните за второто тримесечие на 2026 г., когато средната заплата у нас достигна 1444 евро, това би означавало минимално стартово възнаграждение от 2166 евро бруто. За медицинските сестри, акушерките, фелдшерите и зъботехниците беше заложен праг от 125% от средното възнаграждение.
Документът предвиждаше още заплащането за нощен труд да бъде най-малко 0,5% на час от минималната работна заплата. Освен това лечебните заведения нямаше да имат право да разпределят печалба, ако не са осигурили заложените нива на заплащане. Макар да подкрепи текстовете, д-р Александър Симидчиев от „Демократична България“ изрази съмнения дали болниците ще издържат финансово на реформата, тъй като промените трябваше да влязат в сила едва три месеца след приемането им.
От „Прогресивна България“ също предупредиха за сериозни финансови рискове. Депутатът Георги Илиев заяви, че административното вдигане на възнагражденията може да доведе до закриване на малки лечебни заведения. Колегата му Юлиан Димитров допълни, че без осигурено държавно финансиране болниците ще натрупат дългове и ще ограничат дейността си: „Не може със закон да налагаме разходи за заплати, а после да глобяваме лечебните заведения, че нямат средства да ги изплатят“.
Въпреки че всички парламентарни сили признаха необходимостта от по-високи доходи за медиците, законопроектът беше отхвърлен след прегласуване. Той получи 60 гласа „за“ от опозицията, докато управляващите от „Прогресивна България“ гласуваха с 4 „против“ и 115 „въздържал се“. Междувременно от „Възраждане“ настояха пленарната зала да разгледа тяхното алтернативно предложение за увеличение на заплатите, което е в здравната комисия още от май.
