Държавната хазна на минус: Дефицитът достигна 2,2 млрд. евро заради по-бърз ръст на харчовете
Бюджетният дефицит на България по Консолидираната фискална програма (КФП) достигна 2,201 млрд. евро (4,3 млрд. лева) за първите седем месеца на 2026 г. Според официалните данни на Министерството на финансите отрицателното салдо към края на юли вече се равнява на 1,8% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната.
Основната причина за фискалния натиск е разминаването в темповете на растеж между приходите и разходите. Въпреки че постъпленията в хазната бележат сериозен ръст от 11,2% на годишна база и достигат 26,35 млрд. евро, разходите се увеличават значително по-бързо. За седем месеца държавата е похарчила 28,55 млрд. евро спрямо 25,89 млрд. евро за същия период на предходната година.
Къде отиват парите?
Най-сериозен натиск върху бюджета оказват социалните и здравноосигурителните плащания, разходите за персонал и инвестициите. Нелихвените разходи записват скок от 9,4% (с 2,33 млрд. евро) до общо 27,24 млрд. евро. От Министерството на финансите обясняват това увеличение с няколко ключови фактора:
- Поредната индексация на пенсиите по „швейцарското правило“ през юли миналата и настоящата година.
- Скокът на минималната работна заплата и допълнителните компенсации за възнагражденията заради натрупаната инфлация.
- Засиленото финансиране на проекти по Общинската инвестиционна програма и Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), което е довело до сериозен ръст на капиталовите разходи.
В същото време данъчно-осигурителните приходи носят 21,08 млрд. евро (близо 80% от всички постъпления), което е увеличение с 9,1% спрямо юли 2025 г., но сумата остава недостатъчна, за да покрие ускореното държавно харчене.
Бюджет 2026: Разходите за лихви скачат, спад на дивидентите свива неданъчните приходи
Към края на юли 2026 г. дефицитът по Консолидираната фискална програма (КФП) на България достигна 2,201 млрд. евро (1,8% от прогнозния БВП). Въпреки стабилния ръст на данъчните постъпления, фискалната картина се влошава заради по-бавните темпове при неданъчните приходи и сериозното оскъпяване на държавния дълг.
Срив при дивидентите и свеж ресурс от Брюксел
Данните на Министерството на финансите отчитат свиване на неданъчните приходи с 12,6% (с 443,6 млн. евро) до общо 3,08 млрд. евро. Основната причина е по-ниският размер на отчисленията от държавните предприятия – сериозен контраст спрямо предходната 2025 г., когато в хазната влезе извънреден междинен дивидент.
На този фон сериозна фискална подкрепа през юли дойде от Европейския съюз. Европейската комисия преведе 896,1 млн. евро по четвъртото плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), което временно балансира входящите потоци.
Лихвените плащания тежат все повече
Обслужването на държавния дълг изисква все по-голям ресурс. От началото на годината България е платила 649,7 млн. евро за лихви, което представлява цели 61,3% от заложените средства за цялата 2026 г. Спрямо същия период на миналата година разходите по това перо са скочили шоково с 261,7 млн. евро.
Фискалният резерв остава стабилен
Към 31 юли фискалният резерв на страната възлиза на 8,53 млрд. евро. Структурата му включва:
- 8,04 млрд. евро под формата на депозити в БНБ и търговски банки.
- 485,8 млн. евро вземания от фондовете на ЕС за вече сертифицирани разходи и аванси.
Финалните данни потвърждават, че въпреки засиления данъчен натиск и европейските траншове, устремената нагоре разходна част продължава да поддържа бюджета в сериозен дефицит.
