В политиката най-важният въпрос често е прост: кой има полза? Оттам започва и моят прочит на поведението на Радев в тази кампания.
Йотова може да му даде все по-малко, но може да му вземе електорат. Двамата разчитат на сходни нагласи и говорят на едни и същи избиратели. Победа би дала на Йотова собствена легитимност и свобода да води самостоятелна политика. Така тя би се превърнала в конкурент и опасност за влиянието му.
Гюро е различен случай. Той може да предложи политическо взаимодействие, подкрепа за съдебна реформа и възможност за договорки с ПП и ДБ около ВСС, без да застрашава пряко електоралните позиции на Радев. Затова Гюро е по-удобен партньор: може да му даде подкрепа, без да му отнема избиратели.
В тази логика разглеждам и въпроса кой наложи Гюро за премиер при Йотова и кой извлече политическа полза от действията му получавайки 131 депутата в парламента. Същата сметка виждам и в поведението на Радев по време на кампанията. Негови изказвания и действия, които оценявам като груби грешки, натовариха Йотова с допълнителни негативи. Тя понесе политическата цена, докато той запази възможността да поддържа отношения с Гюро впоследствие.
Както казва народът: „Не ме слушай какво говоря, гледай какво правя“. Декларациите за подкрепа са едно, а реалните действия — кого укрепват и кого отслабват — е друго.
Затова си спомням и думите на Йотова към Радев “ Нито едно движение срещу БСП няма да ти бъде простено“. Те напомнят, че няма вечни приятели. Вещаят открития сблъсък между тях. Напомнят на Радев, че има електорален заем към БСП и че идва момента да го върне на Йотова. На него обаче това не му харесва.
Моят извод е, че Гюро е скритият кандидат на Радев. Една силна Йотова би имала собствена тежест и претенции, докато удобният Гюро може да му даде политическо партньорство, без да застрашава влиянието му. Именно тази сметка според мен обяснява повече от публичните уверения за подкрепа.
Гюров е служебният президент на Радев. Който не го схваща, е наивен.
Радев умело осребрява натрупаната омраза към себе си, като я пренасочва към Йотова. Целта е проста – да си подсигури удобния Гюров, с когото да си направят поредното „ала-бала“ около съдебната реформа и Висшия съдебен съвет.
А вие продължавайте да си мислите, че като гласувате за Гюров, наказвате Радев. Всъщност му правите най-голямата услуга.
Таткото на шарлатаните продължава да си ги дундурка. Не от бащинска обич, а защото са му удобни и безкритични. В политиката най-голямата заблуда е да вярваш, че наказваш някого, докато всъщност изпълняваш плана му.
Цветан Фиков
