Икономисти в спор за Бюджет 2027: Икономически растеж или нов удар по частния сектор?
Плановете за Бюджет 2027 г. предизвикаха сериозен икономически спор между финансовия журналист Стефан Антонов и икономиста д-р Евгений Кънев в ефира на Нова телевизия. Повод за дебата станаха намеренията на правителството да увеличи бюджетните приходи с около 2 млрд. евро, без да предвижда съществени съкращения в харчовете на държавата. По време на разговора стана ясно, че публичните разходи у нас вече достигат приблизително 45% от брутния вътрешен продукт (БВП).
Стефан Антонов защити подхода за постепенно овладяване на дефицита чрез стимулиране на икономическия растеж. Според него ограничаването на недостига не изисква задължително шоково орязване на разходите. „За първи път от 17 години идва правителство с ангажимент да ограничава бюджетния дефицит“, посочи той. Антонов припомни агресивната политика на съкращения след кризата през 2009 г. и предупреди, че подобен подход днес може да задуши икономическата активност. Той допълни, че проектобюджетът предвижда вътрешно пренасочване на средства между отделните пера в размер на около 0,6% от БВП.
От своя страна д-р Евгений Кънев изрази сериозни опасения относно заложената рамка. Той предупреди, че липсата на реформи в държавните разходи означава само едно – основната финансова тежест от новите мерки ще бъде прехвърлена изцяло върху частния сектор.
Сблъсък за заплатите и данъците: Как Бюджет 2027 ще се отрази на бизнеса и държавния апарат?
Стефан Антонов разясни, че въпреки номиналния ръст на държавните разходи, правителството планира техният дял спрямо икономиката плавно да намалява. Като пример той посочи прогнозата разходите за заплати в администрацията да се свият от близо 11% до под 8% от БВП в рамките на следващите три години. Като допълнителна фискална мярка журналистът очерта затягането на контрола срещу избягването на данъци – включително промените в ДДС облагането при продажби на ново строителство, от които се очакват 120 млн. евро приходи.
Д-р Евгений Кънев обаче категорично възрази, че кабинетът натоварва бизнеса в момент на влошаваща се международна среда. „Въпросът е кой плаща сметката за тази ситуация. Решението на правителството е просто – това трябва да бъде частният сектор“, коментира той. Икономистът изрази скептицизъм към планираното 5% увеличение на възнагражденията в публичния сектор без реални структурни реформи.
Кънев предупреди, че вдигането на осигурителната тежест ще удари именно светлия бизнес, докато сивата икономика остава извън ефективен контрол. Според него фактори като спадът в износа, инфлационният натиск и геополитическото напрежение в Черноморския регион сериозно спират инвеститорите, а ефектът от присъединяването към еврозоната е бил само временен. Двамата събеседници се разминаха и в оценките си доколко хазната е подготвена за евентуални рискове с корабоплаването в Черно море.
Черно море и банковите данъци: Какви буфери крие Бюджет 2027 срещу глобалните рискове?
Според д-р Евгений Кънев подценяването на рисковете пред корабоплаването в Черно море е сред основните слабости на финансовата рамка. Той предупреди, че евентуални затруднения при морския транспорт директно ще ударят износа на българска продукция и вноса на суровини, което ще доведе до спад в производството и бюджетните приходи. Като решение икономистът предложи създаването на временен държавен фонд, който да покрива част от повишения застрахователен риск за плавателните съдове. „Единственият начин в момента да се спре ръстът на тези застрахователни премии е част от риска да бъде поет от държавата“, категоричен е Кънев, допълвайки, че скъпите застраховки вече подкопават конкурентоспособността на бизнеса.
Стефан Антонов контрира, че държавната хазна разполага с фискален резерв, който е правилният инструмент за реакция при подобни непредвидени кризи. Финансовият журналист предупреди, че прекалено тревожните послания от страна на институциите могат излишно да разклатят доверието и да задълбочат икономическите проблеми.
В дебата беше обсъдено и евентуалното допълнително облагане на банковия сектор. Антонов направи ясно разграничение между авансовото внасяне на корпоративен данък и въвеждането на същински данък върху свръхпечалбите. Според него еднократното по-високо облагане на сектор с толкова висока рентабилност е оправдана стъпка, ако това ще ограничи дефицита и ще спаси страната от общо вдигане на данъците за всички граждани и фирми.
Икономисти с предупреждение: Извънреден данък за банките и „Лукойл“ крие риск от по-високи такси и арбитраж за милиарди
Стефан Антонов призна, че при евентуален нов данък банките лесно могат да прехвърлят допълнителните си разходи върху потребителите чрез вдигане на таксите и лихвите. Той допълни, че едно едновременно и сходно поскъпване на банковите услуги в цялата страна би породило сериозни съмнения за съгласувани практики и картел.
От своя страна д-р Евгений Кънев настоя, че извънредното облагане е напълно оправдано за компании, които реализират огромни печалби заради пазарни кризи. Той попита защо държавата не обсъжда подобни мерки за рафинерията „Лукойл“, която печели сериозно от настоящата енергийна конюнктура. Икономистът оспори твърденията, че предприятието работи при лоши финансови условия, и призова за детайлен анализ на вътрешните цени за доставка на суровия петрол в групата.
Антонов обаче контрира, че ако официалните доклади на особения управител за ниски маржове на рафинерията са верни, нов данък трудно би бил юридически обоснован. Финансовият журналист отправи и сериозно предупреждение – мерки, насочени срещу конкретна компания, крият риск от международни дела. Той разкри, че вече има сигнали за потенциален иск от собствениците на „Лукойл“ срещу България, чиято стойност възлиза на около 3% от брутния вътрешен продукт на страната.
След казуса „Лукойл“: Икономисти спорят за икономиите от ТЕЛК и скритите милиони в администрацията
Икономистът д-р Евгений Кънев категорично отхвърли възможността въпросът за облагането на рафинерията да се обвързва с отношението към нейните руски собственици. Според него най-важното е дали държавата прилага еднакви и справедливи принципи към абсолютно всички предприятия с извънредни печалби.
Двамата събеседници анализираха и плановете на кабинета за засилен контрол върху ТЕЛК решенията, от които правителството очаква да спести 228 млн. евро. Стефан Антонов подчерта, че затягането на мерките срещу злоупотребите в никакъв случай не трябва да рефлектира върху гражданите, които реално се нуждаят от подкрепа. Кънев подкрепи засиления контрол като правилна фискална мярка, но подчерта, че големият проблем остава липсата на ефективно електронно управление. По негови оценки цялостната дигитализация на администрацията би донесла огромни икономии за държавния бюджет.
На финала икономистът отправи критики към управлението на средствата в здравеопазването и енергетиката, като обобщи, че прекомерната роля на държавата при разпределянето на ресурси в тези сектори създава сериозни предпоставки за корупция и злоупотреби.
