Георги Стойчев: Ако Георги Господинов беше станал програмист, светът щеше да загуби
Какво образование гарантира високо заплащане и добър живот? Кои са най-добрите университети и специалности в България, които привличат най-много студенти? Как изкуственият интелект променя пазара на труда и какво е необходимо, за да се адаптираме към него?
Тези ключови въпроси коментира пред bTV Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт „Отворено общество“.
„Имам деца на възраст, в която си задават същите въпроси. Моят отговор обикновено е, че трябва да учат това, в което ги бива“, сподели той. Стойчев даде пример с българския писател Георги Господинов: „Тези дни обсъждахме, че той вероятно е номиниран за Нобелова награда. Представете си обаче, ако преди 35 години Георги Господинов беше решил да се откаже от писането само защото на пазара на труда тогава е било по-перспективно да бъдеш програмист. Това щеше да бъде огромна загуба както за него лично, така и за нашето общество и за целия свят.“
„В този смисъл хората на тази възраст трябва да направят информиран избор, в което рейтинговата система им помага. Част от това решение обаче е и личната преценка – човек трябва да преследва мечтите си и да знае в какво е добър, а не да се ръководи единствено от очаквания доход и пазарното търсене“, коментира Георги Стойчев.
По думите му през последните години данните за реализацията и пазара на труда са довели до чувствителен спад в броя на студентите, изучаващи икономика.
„Професиите с най-високи доходи са съсредоточени в четири сектора. В ТОП 10 първото място се заема от направленията „Военно дело“ и „Национална сигурност“. Секторът на информационните и комуникационните технологии също запазва водещите си позиции по възнаграждения“, допълни Стойчев.
Той обаче уточни, че през последните пет години при завършилите информатика и компютърни науки се отчита най-нисък ръст на доходите, докато най-голям скок се наблюдава при специалистите по „Военно дело“.
Георги Стойчев: Изкуственият интелект е заплаха за почти всички професии, включително таксиметровите шофьори
Други сектори, които осигуряват много високи доходи на висшистите у нас, са тежката индустрия, енергетиката, металургията, минното дело и медицината, отбеляза изпълнителният директор на Институт „Отворено общество“.
По отношение на бъдещето на пазара на труда Стойчев предупреди, че ефектът от изкуствения интелект тепърва предстои да се усети в пълна сила. „Почти всички професии са засегнати. Напълно защитени се оказват много малко сфери — например занаятчиите и майсторите, както и хората, които се грижат за други хора“, посочи той. Експертът допълни, че в комбинация с роботиката технологиите ще преобразят икономиката: „Ако сте таксиметров шофьор, много скоро може да се окажете без работа.“
Много хора избират икономиката не толкова от личен интерес, колкото заради големия брой свободни места, които университетите предлагат в тази област. В същото време се наблюдава парадокс при други ключови специалности.
„Университетите предлагат малко места по математика, но дори те остават незаети. Около 30% от държавната поръчка в това направление у нас остава празна, въпреки че завършилите математика намират чудесна реализация. Това е изключително търсена специалност, която осигурява високи доходи и практически нулева безработица“, коментира Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт „Отворено общество“.
Същата тенденция се наблюдава и при „Военно дело“. Завършилите това направление в момента имат най-добрата реализация на пазара на труда в България – те се радват на сигурни работни места и високи доходи веднага след дипломирането си. Въпреки това близо една четвърт от бройките за обучение остават незаети.
Стойчев подчерта, че през последните 15 години в българското висше образование е извършена огромна реформа, като сериозен атестат за това е фактът, че вече всеки десети студент у нас е чужденец.
