До дни ще стане ясен новият механизъм за ежегодно изчисляване на минималната работна заплата (МРЗ) у нас.
„Изключително удовлетворен съм, че управляващите проявиха здрав разум и решиха да променят старата формула“, коментира в ефира на bTV Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и бивш заместник-министър на финансите.
По думите му досегашният модел е бил напълно погрешен за икономика с висока инфлация и прегряващ пазар на труда. „Старата формула беше вътрешно зависима. Получаваше се затворен цикъл, който в такива условия винаги тласкаше показателите изпреварващо нагоре и допълнително помпаше инфлацията“, обясни финансистът.
Настоящата дискусия очертава компромисно решение. Очаква се минималното възнаграждение вече да се определя всяка година на базата на четири икономически индикатора. Механизмът ще включва горна и долна граница, като размерът на МРЗ няма да може да бъде по-нисък от този за текущата или предходната година.
„Личното ми мнение е, че по-добрият вариант беше чиста формула, базирана изцяло на медианната заплата. Въвеждането на сбор от четири различни фактора по-скоро ще затрудни изчисленията“, допълни Дацов.
„Въпросът е как се поставя задачата — дали минималната работна заплата трябва да има предимно социални функции, или да се търси икономическа целесъобразност, при която тя е реален измерител на труда и икономическите процеси“, коментира Любомир Дацов.
Според него подходът, базиран на медианата, отразява най-точно средното заплащане за всяка професия. „Механизмът обаче трябваше да отчете още два измерителя — регионалния и секторния аспект. Нивата на заплащане във Видин и в София не са еднакви, а различните професии имат специфични съотношения“, обясни финансистът.
По темата за сивата икономика Дацов посочи, че макар изсветляването през последните 20 години да е последователно и съществено, все още има сектори, които остават в сянка. „Когато говорим за сивия сектор, трябва ясно да посочим къде се намира той. Спецификата на България е, че докато делът му е около 18–20% — сходен с този в други сходни страни, разпределението му в чужбина е сравнително равномерно, докато у нас е силно концентрирано в определени ниши“, обобщи членът на Фискалния съвет.
Снимка:BTV
