
Село с 6 жители – между зимна приказка и реалност
В сърцето на Родопите, където зимите са строги, а хората малко, живее дядо, чието име остава загадка, но чийто дух и топлина озаряват снежните пейзажи. В село Змиево, което на брой е по-малко от пръстите на едната ръка, срещаме един от четиримата старци, оставили се на усамотението и спомените от отминали времена.
Въпреки че е на седемдесет години, този дядо прекосява четири часа път през снега от селото до главния път, където пътува на автостоп до най-близките населени места. За дядото, споделил усмивката си, но и тъгата за изчезващия живот в родните му Родопи, разказа Светльо Христов в социалните мрежи.
„Ние плачем за деца“, казва възрастният човек, подчертавайки, че младите хора са твърде заети да строят кариери в големите градове, оставяйки зад себе си пустеещите родни места.
Думите му са пронизващи: „Правете деца, и ги обичайте безрезервно“ – призив, който звучи като ехо в пустотата на заснежените поляни и изоставените къщи на Змиево.
В тези малки села, където всяка стъпка е отпечатък в снега, всяка дума – ехо във времето, животът все още пулсира. И докато дядото продължава пътя си, оставяйки следи в снега, ние оставаме с усещането за нещо вечно – надеждата, че дори в най-изолираните кътчета човешкото присъствие и топлина могат да променят зимната тишина.