Парадоксът на пазара: Производителят брои стотинки, а клиентът плаща в пъти повече

Парадоксът на пазара: Производителят брои стотинки, а клиентът плаща в пъти повече

Парадоксът на пазара: Производителят брои стотинки, а клиентът плаща в пъти повече

Сергиите в края на август преливат от домати, пипер, патладжани, праскови и сливи, но изобилието прикрива една все по-остра социална реалност. Цените на пазара в Сливен за една и съща стока се различават до пет пъти. Още по-драстична е ножицата между сумата, която получава фермерът на полето, и цената, която крайният клиент плаща на сергията. Хората продължават да търсят българското производство, но купуват все по-малки количества, а традиционното приготвяне на зимнина постепенно се превръща в лукс.

Пиперът: От 1.20 лв. до 5.00 лв. за килограм
Най-видима е разликата при зеленчуците. Пиперът, без който е незаменима подготовката за зимата, варира от 1.20 лв. до 5.00 лв./кг. Драстичният контраст логично превръща най-евтините сергии в сборен пункт за дълги опашки. Земеделците, които сами предлагат продукцията си, защитават по-високите тарифи с огромните разходи и чистия вкус. Петя Златева от село Крушаре признава пред бТВ, че нейната стока е сред най-скъпите, но залага на качеството: „Има от всичко и за всеки джоб. Нашата цена е висока, но клиентите оценяват качеството и отново се връщат.“

На ръба на оцеляването: Домашна градина за два лева
На другия край на пазара Динка Тодорова от село Блатец продава последното останало от скромната си реколта по 2.00 лв. за килограм, за да добави някой лев към ниската си пенсия. Малката ѝ маса, отрупана с пресни люти чушки за туршия, показва другата, тъжна страна на родното земеделие. За хора като нея пазарът не е мащабен бизнес, а единствен начин за оцеляване и покриване на ежедневните сметки.

Горчивата цена на сладкия български домат (и защо прасковите ни излизат „златни“)

Най-високите цени сред зеленчуците на пазара държат българските домати, които достигат до 3,50 евро за килограм. За сравнение, краставиците се продават между 1 и 2 евро. Въпреки по-високите цени, купувачите продължават да предпочитат местната продукция, особено когато произходът ѝ е ясен.

Стелиян Митев, който отглежда сортовете „Биволско сърце“ и „Розова магия“ в седем оранжерии, споделя, че интерес не липсва и продукцията се разпродава бързо. Зад високата цена обаче стоят сериозни разходи – вода, труд, препарати, отопление и транспорт, които през последните години притискат малките земеделци.

Още по-драстична е разликата при прасковите. Производители протестират срещу ниските изкупни цени от около 50 цента за килограм, докато по сергиите сливенската праскова се продава до 3,50 евро според сорта и размера. Тази седемкратна разлика между градината и крайния клиент не отива изцяло за печалба на търговеца, тъй като по веригата има разходи за логистика, сортиране, фира и наеми. За земеделците обаче сметката остава болезнена – техният труд напуска градината почти без стойност, а потребителите трудно си позволяват крайния продукт.

Отиде ли си ерата на компотите? Как пазарът промени навиците ни. Купувачите свиват обемите, цените на сливите скачат 5 пъти

Промяната в пазарната ситуация променя и поведението на потребителите. Търговецът Елена Желязкова споделя, че масовото купуване на касетки за компоти, сладка и зимнина вече е в миналото. Днес клиентите взимат по 1–2 килограма основно за директна консумация. Според пазарни наблюдатели купувачите не са изчезнали, но са станали много по-предпазливи и са готови да платят по-висока цена само срещу гарантирано качество.

Подобна е тенденцията и при сините сливи. Производителите ги продават от градините за около 16 евроцента за килограм, докато по сергиите цената им достига 80 цента. Това петкратно поскъпване по веригата превръща цените на храните в сериозен социален въпрос. Докато крайните клиенти се сблъскват с все по-скъпи етикети, фермерите заявяват, че ниските изкупни цени едва покриват труда и разходите им.

Кошницата се смалява

В края на август пазарът в Сливен остава пълен, но начинът на пазаруване се променя. Има стока за почти всеки джоб, но за по-ниска цена хората чакат на опашка, сравняват сергиите и взимат по-малки количества. Дори традиционната зимнина, която някога караше семейства да купуват зеленчуци и плодове с касетки, вече отстъпва пред покупката само на необходимото за няколко дни.

На същия пазар един килограм пипер може да струва 60 цента или 2,50 евро, прасковата да напусне градината за 50 цента и да стигне до 3,50 евро, а синята слива да увеличи цената си от 16 на 80 цента.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Снимка:БТВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *