Филия хляб с тъмно петно, наподобяващо мухъл, и пластмасова купичка с рядка жълтеникава течност, представена като супа, предизвикаха бурна обществена реакция. Кадрите бяха разпространени в социалните мрежи с твърдението, че храната е била сервирана на пациент в столичната Втора специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение „Шейново“.
Случаят отново постави болезнения въпрос с какво се хранят пациентите в българските болници, кой контролира качеството на доставяната храна и кой носи отговорност, когато съмнително изглеждаща порция достигне до леглото на болния.
Авторката на публикацията съобщава, че е подала сигнал до компетентните институции. По думите ѝ решението да даде публичност на случая е продиктувано от убеждението, че мълчанието позволява подобни ситуации да се повтарят.
„Да, подадох сигнал до всички компетентни институции. Направих го, защото ако продължаваме да мълчим, да търпим и да подминаваме подобни „дребни“ случаи, те ще продължават да се подиграват с пациентите и с нашето достойнство“, пише тя в социалните мрежи.
Жената допълва, че един отделен сигнал може да бъде подминат, но ако и други пациенти, преживели подобно отношение, намерят смелост да говорят и да сезират институциите, проблемът трудно би могъл да остане незабелязан.
В публикацията изрично се прави разграничение между работата на медицинските специалисти и организацията на болничното хранене. Подчертава се, че лекарите в „Шейново“ заслужават уважение за труда си, но представеното хранително обслужване поражда сериозни въпроси към доставчика, ръководството на лечебното заведение и контрола върху постъпващите порции.
Авторката настоява да бъде установено коя фирма отговаря за приготвянето и доставката на храната, спазени ли са санитарно-хигиенните изисквания и по какъв начин се проверяват свежестта, качеството и безопасността на продуктите.
Сред поставените въпроси са още кой служител приема доставките в лечебното заведение, извършва ли се реален контрол преди храната да бъде раздадена и съобразява ли се менюто с диагнозите, състоянието и предписания хранителен режим на пациентите.
Сигналът е адресиран до Столичната регионална здравна инспекция, Българската агенция по безопасност на храните, Министерството на здравеопазването и останалите компетентни институции.
Публикацията бързо събра множество реакции и случаят вече не е изолиран проблем на едно лечебно заведение. Под снимките има и десетки разкази на пациенти и техни близки от София, Пловдив, Плевен, Велико Търново и други населени места.
Част от коментиращите твърдят, че по време на болничен престой са получавали еднообразна, некачествена или неподходяща за заболяването им храна.
Жена разказва, че след раждане със секцио ѝ бил поднесен боб с наденица. Според нея менюто не било съобразено със следоперативното ѝ състояние. При друг престой в същото лечебно заведение тя твърди, че получила продукт с видими следи на разваляне.
Друга потребителка споделя, че в ендокринологично отделение, в което се лекуват предимно хора с диабет и други метаболитни заболявания, на пациентите били предлагани картофи и ориз. Твърдението предизвиква допълнителна дискусия за това доколко болничните менюта се съобразяват с медицинските ограничения на хората.
Още една жена публикува снимка на закуска, състояща се от малко количество сирене, няколко маслини, маргарин и филия хляб, която по думите ѝ била толкова твърда, че не ставала за консумация.
Други коментиращи твърдят, че пациентите след операции или хората с хронични заболявания често получават стандартни порции, без видима връзка с предписаната им диета. Така обществената дискусия постепенно се измества от въпроса дали храната изглежда апетитно към далеч по-съществения проблем – разглежда ли се болничното хранене като част от лечението, или единствено като административно задължение, което трябва формално да бъде изпълнено.
Сред реакциите се откроява и позицията на диетолог. Жената разказва, че в миналото всяка диета се изготвяла според конкретното заболяване, а ястията се приготвяли с пресни продукти. Според нея правилното хранене не е второстепенна услуга, а съществена част от възстановяването на пациента.
Родилка след оперативно раждане, човек с диабет, пациент с бъбречно заболяване и болен след хирургична интервенция не могат автоматично да бъдат поставени на едно и също меню. Когато диетата не е съобразена с диагнозата, въпросът вече не е само дали порцията изглежда добре, а дали подпомага лечението или създава допълнителни рискове.
Дискусията прераства и в сравнение между храненето в български и чуждестранни лечебни заведения.
Жена, чийто съпруг бил хоспитализиран в Испания в продължение на месец и половина, разказва, че той получавал диетична храна под формата на крем супи и каши без сол. За нея като придружител било осигурявано меню с месо, а след като поискала вегетариански вариант, храната била променена.
По думите ѝ ястията се сервирали топли в порцеланови съдове, чаршафите се сменяли редовно, а необходимите санитарни материали били предоставяни на пациентите.
Друг кадър, публикуван в коментарите, е храна от държавна болница в Австрия, където пациентите могат да избират между различни варианти и не доплащат за храната.
Припомняме, че в много държавни и общински лечебни заведения храната не се приготвя на място, а се доставя от външни фирми след обществена поръчка или сключен договор за кетъринг. Така между кухнята и пациента се създава цяла верига на отговорност.
Една страна избира изпълнителя, друга приготвя храната, трета я транспортира, а служители на лечебното заведение я приемат, съхраняват и разпределят. Медицински специалисти или диетолози би трябвало да определят подходящия режим, а контролните институции да следят за безопасността и спазването на изискванията.
Официалните проверки трябва да установят фактите и да дадат отговор дали става дума за единичен пропуск, нарушение при съхранението или по-сериозен проблем в организацията на болничното хранене. До тогава твърденията на пациентите остават лични свидетелства, но броят и сходството им са достатъчна причина институциите да не подминават темата.
Михаела ИЛИЕВА
Мухлясал хляб и „супа“ като оцветена вода: С какво хранят пациентите в болниците?
