Критичен дефицит: Пет български общини останаха без нито една медицинска сестра

Критичен дефицит: Пет български общини останаха без нито една медицинска сестра
В пет български общини няма нито една медицинска сестра, се посочва в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), цитиран от БНР 
Тези региони, в които липсва дори един специалист по здравни грижи, са сред най-малките в страната: Опан, Трекляно, Копривщица, Дългопол и Ковачевци. Критична е ситуацията и в други над 100 общини, където общият брой на медицинските сестри и акушерките е едва между една и десет 

Драстично неравенство в страната

Според изследването на ИПИ България постепенно се превръща в „пустиня“ откъм медицински кадри. Към 2025 г. у нас работят малко над 42 хиляди специалисти по здравни грижи, но те са разпределени изключително неравномерно:
    • Големите общини държат рекорда: В София работят близо 10 хиляди специалисти, а в Пловдив — около 4 хиляди.
    • Концентрация: Едва в 7 български общини броят на специалистите по здравни грижи надхвърля 1000 души.

Къде осигуреността е най-добра?

Ако се анализира показателят за среден брой население, което се пада на един медицински специалист, най-добре осигурените общини в България са:
    • Плевен — 55 души на един специалист;
    • Панагюрище — 75 души на един специалист;
    • Смолян — 79 души на един специалист;
    • Враца и Пловдив — по 82 души на един специалист.

Лидерите и аутсайдерите в здравеопазването

Традиционно Плевен е общината с най-добро осигуряване с медицински специалисти и лечебни заведения в страната. Благодарение на ключовата роля на местния Медицински университет, градът постепенно се утвърждава като водещ медицински център в България.
На противоположния полюс са общините Главиница, Болярово, Хитрино, Мъглиж и Лесичово. Те са най-слабо осигурените в страната, като във всяка от тях на един-единствен специалист по здравни грижи се падат над 2500 жители.
Възможните решения за преодоляване на кризата
За справяне с тежкия кадрови дефицит от Института за пазарна икономика предлагат няколко конкретни мерки:
  • Помощник-фармацевтите да получат право да извършват търговия с лекарства в по-малките населени места, където няма разкрита аптека.
  • Парамедиците активно да обслужват и транспортират пациенти до центровете за спешна медицинска помощ, за да се облекчи системата.
В анализа се подчертава още, че за да се засили дългосрочният интерес към медицинските професии у нас, е критично важно да се осигури ясен път за кариерно развитие и адекватно финансово възнаграждение на кадрите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *