Хлябът с 90 ст. нагоре, потреблението му с 25 кг надолу

Лещата, сиренето и шпековият салам са сред храните, които са поскъпнали с най-значителен процент от 2020 година досега. Това става ясно от данни за цените на едро на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.

Сравнение на стойността на тези стоки в началото на 2020 година и през първите дни на тази сочи, че лещата е поскъпнала от 2,40 лева за кило на 4,67 лева, което е с 95% ръст. Сиренето пък е скочило с 85 на сто, като преди 5 години се е продавало за 6,20 лева за кило, а в момента е 11,45 лв. В челната тройка по ръст на цената е и шпековият салам, който вече се продава по 14,20 лева за кило, а преди 5 години е вървял по 7,82 лв., което е увеличение с 80%.

С повече от 50 на сто са се увеличили още цените на захарта, ориза, брашното и олиото сред трайните хранителни продукти. Увеличението при кашкавала е с 67 на сто и килото е скочило от 10,58 лв. на 17,70 лв. При пилешкото ръстът на цената е с 62% и килото вече върви по 6,51 лв. Прясното и киселото мляко също са с по-високи цени, като при тях ръстът е с между 44 и 51 на сто. Като цяло при всички основни хранителни продукти има увеличение на цените, като то варира от 25 до 95 на сто. С най-малък ръст на цената е фасулът, който през 2020 година се е продавал по 3,42 лв. за кило, а сега е 4,29 лв.

Експерти коментираха, че причината за ръста на цените при лещата е, че вече почти не се отглежда у нас, а се разчита на внос. Освен това значителното покачване на заплатите, цената на тока, инфлацията и много други фактори оказват влияние върху цените като цяло.

При хляба последното увеличение е в началото на тази година, като най-масовият самун в София стигна 2,40 лева за опаковка с 830 грама. Преди Нова година същият се продаваше за 2 лева. Справка в Националния статистически институт (НСИ) показва, че цената на хляба е нараснала от 2020 до 2023 г. с 90 ст., като преди килото е струвало 1,60 лв., а през 2023 г. е бил вече 2,39 лв. Заедно със скока при цената обаче има постепенно намаление на потреблението, като през 2020 година средно едно домакинство е консумирало 102 кг бял и 31 кг тип „Добруджа“ хляб, то сега се е свило общо с 25 кг или по 80 кг бял и 25 кг тип „Добруджа“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *