Година след убийството на красивата Хюлия Маджар от варненското с. Белоградец обвинителен акт ще има. Това съобщи говорителят на окръжната прокуратура Радослав Лазаров. Той добави, че разследването вече е приключило.
Както е известно, единствен заподозрян е приятелят на Хюлия Иван Тодоров. Той бе арестуван на 7 януари м.г. на влизане в Холандия, а на 24 март поиска от Варненския окръжен съд да остане в ареста, защото се страхувал от линч и отмъщение. Веднага след убийството Иван бе арестуван от полицията и пуснат. След което тръгна с кола през Румъния за Холандия. По-късно стана ясно, че Тодоров вече имал присъда за грабеж.
„Цялото село е притихнало, даже хората искат да забравят трагедията. Мнозина си мислят, че на Иван ще му се размине. Родителите на Хюлия са все така в мъка, не споделят нищо за трагичната си загуба“, каза кметът на Белоградец Али Хасанов. Преди година той първи разкри, че най-вероятно убийството на младото момиче е от ревност.
„Толкова пъти вие сте ми правили кафе. Нека сега аз да ви почерпя.“ Това били последните думи на Хюлия Маджар 15 минути преди полунощ на 1 януари. Преди момичето да се отправи към бара в механата на баща си, където тя и 15-ина приятели се събрали да доизядат храната от новогодишната нощ, телефонът звъннал. „Връщам се след 15 минути“, казала Хюлия. И добавила, че навън я чака Иван, стар приятел и съученик от варненската гимназия „Д-р Иван Богоров“.
„В компанията ни беше и бившият приятел на Хюлия от селото – Аксел. Даже Хюлия му се обади на няколко пъти. Към 1,15 ч обаче всички си тръгнахме и никой не обърна внимание, че я няма“, казва приятелка на загиналата. На следващия ден братът на момичето Ахмед, който скоро щял да прави годеж, се събудил към 10,30 ч. Отишъл да види къде е сестра му, но стаята била празна. Той легнал да си доспи и след час отново я потърсил. Видял, че Хюлия я няма и се обадил на майка си Ремзие. Двамата звъннали на двата телефона на момичето, но те били изключени. Бащата Назми се разтревожил и тръгнал да търси дъщеря си по пътя. Минал през съседното с. Млада гвардия и под надлеза на магистрала „Хемус“ видял следи от кръв. Бащиното чувство проговорило, че това е кръвта на момичето му. Той продължил по магистралата, но не открил други дири. След 2 часа получил есемес, че дъщеря му е отвлечена и че трябва да даде 300 000 лв. откуп. В съобщението обаче не било посочено нито къде, нито как да предаде парите.
Хазми се обадил в полицията и там привикали Иван. След кратък разпит обаче го освободили. Според близки до следствието Хюлия е била убита веднага, а есемесът е бил пуснат само за печелене на време. Едва в неделя работници открили тялото на Хюлия. Първо те видели от автобус кола в лозята, от която било изхвърлено тялото. То било до нивите на пътя между селата Тополи и Езерово в края на Варна. По жертвата имало много следи от удари с твърд предмет. На следващия ден магистралните жрици по стария път Варна – София посочиха къде точно е било намерено тялото.
„Иван имаше вид на борец – беше здрав физически, идвал е много пъти в селото. Аз съм го виждала с пистолет на кръста тук, в кафенето. Чувала съм, че я заплашва от ревност. Често идваше с мерцедес на разклона за Белоградец и я привикваше да говорят“, каза друга приятелка на Хюлия. Убитата обаче е държала на свободата си. Тя е имала самочувствието на красиво момиче, което е от сой. По ирония на съдбата отидоха с купения за нея като зестра луксозен джип „Тойота Ланд круизер“ да вземат тялото ѝ от Варна.
В центъра на Белоградец в деня на погребението имаше поне около 50-ина мъже, които на групички коментираха трагедията.Ако знаехме какво ще стане, нямаше да я пуснем, казаха младежи от селото.
„Аз съм съсед и близък на семейството. Познавам тримата братя Маджар. Хюлия от малка израсна пред очите ми. Болката е голяма, нека оставим семейството да си изживее мъката. Не мога да си обясня как е възможно такова нещо да се случи.
Родителите взеха 2 деца от домове и ги отгледаха, купиха на единия къща, ожениха го. Това са хора, които правят само добро. Не знам как ще бъде постигнато възмездие за убиеца. Хюлия не заслужаваше това – беше чист и невинен човек. Според мен това е убийство от ревност. Виждал съм го този Иван, често е идвал в селото и се е движил заедно с убитата“, каза преди година кметът Хасанов.
И добави, че нито той, нито родителите на момичето са виждали нещо нередно в тази дружба. Хасанов обясни, че братята са почнали от нулата бизнеса си. На целия род им викали Голите, защото били много бедни, но Назми, Бехчет и Назиф успели да започнат с отглеждането на крави. Стигнали до арендатори на 10 000 дка земя.
„Хюлия работеше в хлебозавода, живееше тук. Брат ѝ Ахмед също бе в семейния бизнес. Хората от фамилията се интересуват от проблемите на селото, но са далеч от партийния живот, което е нормално за едни бизнесмени“, добави кметът. Хасанов призна, че за всички в селото е ясно, че Маджар са преуспели, механата им работела, в нея имало много сватби. Фурната им прераснала в завод за хляб, който се пласирал в околните села и стигал до Провадия.
„Голяма трагедия за селото ни. В момента обаче няма напрежение на етническа основа – празнуваме заедно празниците си“, заяви още Али Хюсеинов.
Дългополският свещеник отец Иван единствен вярва, че Иван е невинен. Отецът познава отлично семейството му и се съмнява, че може да извърши такова жестоко убийство.
„Майка му Ани е страхотен човек, беше кметица на с. Сава. Баща му Христо е също много свестен. Иван го познавам бегло, но мисля, че това, че той е убил момичето, е някаква грешка“, каза след ареста на Тодоров отец Иван. Дали обаче съмненията на отеца са основателни, ще реши съдът.
