Президентът Плевнелиев поиска разширяване на правомощията си

Президентът Росен Плевнелиев иска разширяване на правомощията си. Това стана ясно на пресконференцията след срещата му с депутати от АБВ, която

Президентът Росен Плевнелиев иска разширяване на правомощията си. Това стана ясно на пресконференцията след срещата му с депутати от АБВ, която е първа от серията консултации с парламентарно представените партии. Исканията за повече правомощия на Плевнелиев са свързани с преодоляване на президентското вето, право на законодателна инициатива и иницииране на референдуми.
Разговорите между АБВ и президента продължиха около 2 часа. След края им проф. Борислав Борисов обяви, че двете страни имат „висша степен на позитивизъм и еднакви мнения“. Най-важно според дебатиращите са били промените в Конституцията, свързани не с половинчата, а с цялостна съдебна реформа. Като частен случай Плевнелиев и АБВ са се спрели и върху правомощията на президента. Обсъдена е била и възможността за разглеждане на енергийна национална стратегия и пенсионната система, които са част от програмата на АБВ.
От партията на Георги Първанов са настояли на предстоящото заседание на Консултативния съвет за национална сигурност да влязат 3 точки. Първата е свързана с намиране на по-активно място на България в отношенията Русия-Украйна и развитието на мирния процес, както и в зависимост от това как ще се развият международните преговори, да бъдат преразгледани санкциите и да бъдат предприети мерки за икономическо сътрудничество и с Русия, и с Украйна. От АБВ искат на заседанието на КСНС да се разгледа и енергийната стратегия на България и да се възобнови работата по енергийните проекти с цел България отново да се превърне в енергиен център на Балканите. Третата точка в предложенията на АБВ за КСНС е поставяне на масата на проблема с демографската криза.
Президентът Росен Плевнелиев е изразил позиция, че исканият от него референдум трябва да протече заедно с местните избори – да засяга задължителното гласуване, смесена избирателна система и по-висок праг на преференциите.

От изказването на представителите на АБВ стана ясно, че парламентарната им група все още не подкрепя емитирането на дълга от 16 милиарда лева. Причина за това не е премиерът, а финансовият министър, както обясни проф. Борисов. Той обясни, че Влаадислав Горанов за втори път е изправил до стената Народното събрание, като го превърнал в корпус за бързо реагиране. Така се случило и с партидите от частните пенсионни фондове, които да бъдат прехвърлени в НОИ и макар гласуването по спешност, от тогава нищо не се е променило. „Такива акции само взривяват стабилността“, заяви проф. Борисов, без да уточни в крайна сметка каква позиция ще заеме АБВ по дълга.

COMMENTS

WORDPRESS: 0