Докладът на БНБ: Медиите са виновни за ситуацията с Корпоративна търговска банка

 Внесеният днес доклад на БНБ за ситуацията около КТБ и ТБ „Виктория“ е най-изчерпателната информация, предоставяна досега на общественото внимание, става ясно от документа. Още в началото се поставя искането да се състави парламентарна комисия, която да предложи на Народното събрание проект за политическо решение на казуса с двете банки.

Освен това, в доклада е описана цялата история с поставения под специален надзор трезор, по дати и предприети стъпки от Централната банка, могат да се намерят и сведения за мнението на Управителния съвет на институцията за случилото се.

На първо място, прави впечатление, че като основен виновник за проблемите около КТБ са посочени медиите. В доклада се казва дословно:

„В седмиците преди 17.06.2014 г. редица публикации в медиите, интернет и социалните мрежи се фокусираха върху темата за състоянието на КТБ.

След 12.06.2014 г. беше налице засилено теглене на средства от клиенти на КТБ както в брой, така и чрез нареждания за превод по банков път. За периода 13–20 юни отливът на привлечени средства от КТБ възлизаше на 907 064 хил. лв., представляващи 12.98% от размера на привлечените средства на банката към 13.06.2014 г.

Коментарите и събитията, свързани с КТБ, оказаха влияние и върху поведението на клиентите на притежаваната от нея ТБ „Виктория“ ЕАД2. За периода 13–20.06.2014 г. отливът на привлечени средства от тази банка възлезе на 56 241 хил. лв., представляващи 17.8% от привлечените ù средства към 13.06.2014 г.

Ключов момент според БНБ е появата в медийното пространство на 18 юни 2014 година на писмо, подписано от лице, представящо се за служител на БНБ, факт, отречен по-късно от Централната банка. В текста е обявено, че подуправител на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“, е призован на разпит в прокуратурата, както и това, че именно това длъжностно лице „не е упражнявало адекватен надзор върху КТБ“.

 Силата на подобно анонимно и клеветническо по своята същност послание се е засилила, след като писмото е прочетено по БНР, без да се поиска мнението на Централната банка дали има нещо такова и дали подателят е на работа в институцията, подчертават от Управителния съвет на БНБ.

 Това на практика е взривило ситуацията и тегленето на пари е придобило застрашителни мащаби. Следващата крачка в тази ситуация е могла да бъде само една – искане от страна на трезора за поставяне под специален надзор и последващо решение на БНБ.

 През първото тримесечие на годината КТБ е била в цветущо финансово състояние, става ясно от доклада на БНБ, внесен днес в Народното събрание. Цифрите са впечатляващи – активите на банката са 7.3 милиарда лева. За три месеца сумата им е увеличена с 562 милиона лева или с 8.34%.

С 503 милиона лева нарастват и привлечените от граждани депозити. Според предоставените на БНБ данни големите кредити, раздадени от КТБ към началото на април, са 20 с обем от 1.48 милиарда лева и представляват 29% от кредитния портфейл на трезора. Загубата за първите три месеца от необслужвани кредити е 40 милиона лева. С това степента на обезценка на активите е една от най-ниските у нас – 4.6% при средно за останалите банки от 35%.

Според докладваните от банката данни към 31.03.2014 г. нетните необслужвани кредити са в размер на 19 748 хил. лв. и представляват 0.4% от нетния кредитен портфейл при 0.6% към 31.12.2013 г., или 29 млн. лв. Като цяло, КТБ е на печалба за първото тримесечие от 13.1 милиона лева.

Последната надзорна инспекция на БНБ в КТБ е от май 2013 година, като при нея „не са установени нарушения на нормативната уредба, но са направени препоръки за подобряване на дейността“.

Проблемите за КТБ са започнали, след като БНБ през април 2014 година е отменила своята Наредба №7, по която се е докладвал кредитният портфейл на банките и са отчитани различните групи клиенти, теглили пари от тях. Заключението на хората на Иван Искров е, че от КТБ не са се съобразили с новите изисквания и са продължили да подават неточна информация в Централната банка.

От заключенията на доклада, внесен в Народното събрание, става ясно, че именно това е попречило на БНБ навреме да види натрупването на проблеми и да предвиди предстоящия срив.