България трябва да отстоява своя национален интерес и да не смесва идеологията със здравия разум, заяви деканът на Юридическия факултет на Софийския университет и бивш министър на образованието проф. Даниел Вълчев. По думите му, ако не бъде сложен край на войните в Украйна и Иран, Европейския съюз – а за съжаление и страната ни – ги очаква тежко бъдеще.
В интервю той коментира външната политика на България, политическите разделения, предстоящия избор на нов Висш съдебен съвет и отношенията по оста между президента Илияна Йотова и Румен Радев.
Възможно ли е противопоставяне между Йотова и Радев?
Проф. Вълчев припомни своя прогноза отпреди президентските избори, че ако Илияна Йотова заеме поста, Румен Радев и правителството може да срещнат трудности. Той обаче подчерта, че думите му са били извадени от контекста – те са били реакция срещу тезите, че при победа на Йотова Радев ще концентрира цялата власт без никаква институционална спирачка.
„Не познавам чак отблизо госпожа Йотова, но доколкото я познавам, тя по-скоро би създала проблем на всеки, ако прецени, че водената политика е неправилна“, коментира проф. Даниел Вълчев. Запитан дали вижда потенциал за подобно противопоставяне, той бе категоричен: „При госпожа Йотова със сигурност виждам такъв потенциал.“
За войната в Украйна и националния интерес
По темата за войната в Украйна и подписаната с резерви от България декларация от Дъблин, проф. Вълчев отбеляза, че това потвърждава курса, очертан по-рано от премиера – страната ни да не е активна в подкрепата си, но и да не пречи.
Според него Европейският съюз трябва ясно да дефинира целите си, ако иска да се стигне до мирни преговори: „Когато ЕС иска да преговаря, би трябвало да изходи от някаква позиция. Ние, европейците, трябва да си отговорим на няколко въпроса.“
Първият и най-важен въпрос според Вълчев е дали войната е в интерес на Европа – нещо, на което той дава отрицателен отговор.
Вторият ключов въпрос според проф. Даниел Вълчев е как Европа си представя края на войната в Украйна. По думите му изходите са само два – или мирни преговори, или пълна капитулация на едната страна след превземането на столицата ѝ.
„Аз не си представям трето решение“, подчерта Вълчев и определи като напълно нереалистичен сценария украинските сили да влязат в Москва – столицата на една от най-големите ядрени сили в света. „Оттук нататък трябва ли да водим преговори? Да, трябва да водим преговори“, категоричен е той.
Според бившия министър обаче европейската рамка – която осъжда непредизвиканата руска агресия и държи безусловно на териториалната цялост и суверенитета на Украйна – на практика блокира дипломацията още преди да е започнала:
„Ние казваме: първо, не ни интересува защо е започнала войната, защото агресията е непредизвикана, и второ, не обсъждаме нищо, което украинската страна не желае да приеме. С тези условия преговорите приключват, преди да са започнали“, обобщи проф. Вълчев.
Особеното мнение на България спрямо общата европейска позиция не е въпрос на политически гръбнак, а на здрав разум, смята проф. Даниел Вълчев.
„Нека да не смесваме идеологията със здравия разум. XX век ясно показва, че идеологията и здравият разум не са спали в едно легло“, коментира той. По думите му, ако не се сложи край на военните конфликти в Украйна и Иран, Европейския съюз – а за съжаление и България – ги очаква тежко бъдеще. Вълчев подчерта, че последиците вече се усещат в световен мащаб и са нужни силни лидери, които да намерят изход.
Българската икономика е под натиск
Според бившия министър страната ни не може сама да промени хода на международния конфликт, но трябва ясно да отстоява националния си интерес. Той категорично отхвърли упреците, че призивите за дипломация означават подкрепа за Москва.
„Ние не искаме да бъдем меки с никого, а искаме тази война да приключи. И ако госпожа фон дер Лайен или който и да е друг лидер има концепция как това да стане чрез преговори, добре е да я заяви ясно и на висок глас“, посочи проф. Вълчев.
Той постави под съмнение и очакванията, че Русия скоро ще се срине. „Аз разбирам, че един ден Русия ще се срине – това го чувам от четири години. Вие да забелязвате нещо такова? Това, което аз виждам, е, че ние ще се сринем“, заяви проф. Вълчев.
Анализаторът беше категоричен, че България трябва да се съобразява със собствените си икономически интереси. „Тези глупости трябва да приключат вече. България има своя национален интерес. Българската икономика е под натиск и ние по някакъв начин трябва да се справим с него. Това е моето разбиране“, каза той.
По думите му войната се води на няколкостотин километра от българската територия и ситуацията става все по-опасна. „И ако някой твърди, че ние сме страна в този конфликт, да взима пушката и да заминава. Аз твърдя, че България не е страна в този конфликт“, заяви Вълчев.
Той припомни и решението на парламента, според което няма да бъдат изпращани български войски в Украйна. „България не е страна в този конфликт и това е много важно да се казва. Така че аз не виждам никаква драма – това наистина е чиста идеология“, допълни бившият министър.
Според Вълчев в момента в света се наблюдава сериозен разлом между либерално-глобалистките и консервативните представи за бъдещето. „Няма нищо лошо в това да има такъв разлом. За мен големият проблем е, че в общества, които са изнервени от своето ежедневие, той придобива малко по-остри изяви“, посочи той.
Защо проф. Даниел Вълчев отказа участие в президентската надпревара?
Въпреки че името му бе сред най-често спряганите за президентския пост, проф. Даниел Вълчев обясни, че е преценил ситуацията като неподходяща и е затворил тази страница.
„Благодаря на тези, които са се сетили за мен. Преценил съм, че не е подходящо, така че тази тема е затворена. Сега имаме прясно избран президент и няма защо да се тюхкаме за нещо, което не се е случило“, заяви той.
Бившият министър отрече да е получавал партийни покани за номинация и подчерта, че за човек с неговия профил има смисъл да участва във вот единствено при условие на реална независимост. „Ако ще си партиен кандидат, това няма никакъв смисъл – партийни кандидати, както се видя, си имаме“, отбеляза Вълчев.
Според него нито един от основните претенденти на последните избори не е бил истински независим, въпреки формалното издигане от инициативни комитети. Вълчев бе категоричен, че Илияна Йотова е представлявала управляващото мнозинство, а Андрей Гюров – либералната общност: „За никой здравомислещ човек няма съмнение в това.“
Той определи последната седмица от кампанията като особено ожесточена, като отбеляза, че политическото противопоставяне е стигнало до лични нападки.
Ще намерят ли партиите съгласие за нов ВСС?
Проф. Вълчев коментира и възможността политическите сили да постигнат съгласие за избора на нов Висш съдебен съвет на фона на острото политическо напрежение след вота. Според него задачата е сложна, особено защото изборът на парламентарната квота във ВСС съвпада с приемането на държавния бюджет.
„Бюджетът, в крайна сметка, е основният политически акт на едно управление. Това е заявката какво ще правя догодина и с какви средства ще го направя“, обясни той.
Затова според него в момента е трудно да се стигне до добри решения, въпреки че не изключва политическите сили да проявят необходимата воля. „Феърплей и така нататък, в което аз дълбоко се съмнявам, между другото. Но така или иначе, дано това стане, защото е най-малкото, което трябва да се направи в името на нормална съдебна система – поне да има нормално функциониращи органи без изтекли мандати“, коментира Вълчев.
Ако партиите не успеят да се разберат и квотите останат незапълнени, ще се запази сегашното положение. „От това няма да пропадне държавата, но това е много лош знак за мен. Много лош знак“, посочи той.
„Дори ангели да изберем във ВСС, той няма да произведе очаквания ефект“
Проблемът в съдебната система е структурен и не може да бъде решен само със смяната на персоналния състав на Висшия съдебен съвет, категоричен е проф. Даниел Вълчев.
„При тези свои правомощия ВСС, дори ангели да изберем, за година-две ще се еманципира – помнете ми думата. Дано всичко е гладко, но той няма да произведе ефекта, който обществото очаква“, предупреди юристът.
Според него дефектът е в това, че ВСС едновременно предлага и назначава кадрите в съдебната власт. Решението, което проф. Вълчев предлага, е пълно разделение на тези две функции:
„Правилното е да се разкачат едно от друго. Министърът на правосъдието, председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главният прокурор само да могат да правят предложения, а Висшият съдебен съвет да казва „да“ или „не“. В противен случай започва вътрешно сдружаване, независимо дали някой отвън ги толерира или не“, обобщи бившият министър.
Проф. Вълчев подчерта, че съдебната система има нужда от реформа, но определи като некоректни твърденията, че тя изобщо не функционира. „Това мисля, че всеки здравомислещ човек, който поне малко е запознат със състоянието на тази система, го разбира. Но пък да твърдим, че системата не функционира и едва ли не сме без правосъдие, също е изключително некоректно“, заяви той.
Трябва ли президентът да има повече правомощия при избора на ВСС?
Проф. Вълчев коментира и предложенията за избор на членове на Висшия съдебен съвет с така нареченото падащо мнозинство – с по-малко от 161 гласа, както и идеята държавният глава да участва при назначаването на служебни членове.
Според него механизмът на падащите мнозинства не е добър, защото връща системата към положение, при което управляващото мнозинство в парламента само определя своята квота. По-различно обаче е мнението му за възможността президентът да получи правомощия при блокиране на процедурата.
„Съвсем спокойно можем да кажем така: ако до шест месеца след изтичането на мандата на ВСС не бъде избран нов състав, президентът назначава служебен“, обясни Вълчев.
Той даде за пример и хипотезата държавният глава да назначава временно изпълняващ длъжността главен прокурор, когато няма легитимен орган, който да предложи титуляр. „Какъв е проблемът? Той така или иначе го назначава, само че когато няма кой да му го предложи, тъй като мандатът на органа е изтекъл, ще го назначава директно той“, коментира професорът.
В заключение Вълчев изрази надежда, че политическите сили все пак ще намерят начин да постигнат съгласие за предстоящия избор на нов Висш съдебен съвет.
