Андрей Гюров, който беше кандидат за президент на последните избори, отправи остри критики към бюджета за 2027 г., подготвен от кабинета на Румен Радев. Според него при тази финансова рамка данъците се плащат днес, дълговете остават за утре, а реформи липсват.
Редът в публичните финанси не е искане на Брюксел. Той е в наш интерес. Всяко евро, платено за лихви, е евро по-малко за болници, училища и пътища. Всеки нов данък е по-малко инвестиции и работни места.
И точно тук Бюджет 2027 не прави нужното. През 2026 г. нетните разходи растат с над 10%, а проектобюджетът за следващата година отново отлага реформите. Дефицитът не е 3,5%. Това е числото на касова основа. По европейската методология той е 4,3%.
Какво виждаме в бюджета:
- близо 2 млрд. евро нови данъци и осигуровки, включително еднократен данък „свръхпечалба“;
- 8,6 млрд. евро нов дълг само за година;
- капиталовата програма се свива от 10 на 6 млрд. евро;
- разходите за лихви растат от 516 млн. евро през 2024 г. до над 1,4 млрд. през 2027 г.
Тоест повече данъци, милиарди нов дълг и по-малко публични инвестиции. Всичко това без реформи, които да направят държавата по-ефективна.
Проблемът не е, че събираме малко. От 25 години приходите са около 37% от БВП. Проблемът е, че харчим без мярка, а сметката отива при данъкоплатците и при младите, които ще плащат лихвите.
Бюджетът е и пожелателен. Той разчита, че частните инвестиции ще компенсират срива на публичните, че потреблението ще расте, а износът ще се ускори. Как ще стане това, когато бизнесът плаща повече данъци и посреща нова административна тежест, а покупателната способност на хората се свива?
И това при прогноза за инфлация от 4%, която изглежда занижена на фона на цените на енергията и несигурността в Близкия изток. По-високата инфлация свива реалните доходи и потреблението, а с това и приходите на бизнеса. Заедно със скъпата енергия това влошава конкурентоспособността ни и намалява частните инвестиции и износа.
Има нещо цинично в това да наричаш социален бюджет, който оставя на следващите поколения повече дългове, по-високи лихви и по-малко инвестиции. Социалната политика е и да гарантираш, че държавата ще може да плаща за образование, здравеопазване и пенсии и утре.
Какво е нужно:
- законов таван на разходите и на дълга;
- преглед на всяка разходна програма по резултати;
- защитени публични инвестиции;
- повече ресурс и отговорност за общините. Бюджетът още може да бъде поправен. Не защото така иска Комисията, а защото устойчивите финанси са най-добрата защита за доходите на хората, за работните места и за бъдещето на младите.
