„Бюджет на финансовия колапс и катастрофата“ – така лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев определи проекта за държавен бюджет за следващата година. В интервю за bTV той разкритикува заложените прогнози за инфлацията, доходите, потреблението и инвестициите, като предупреди, че финансовата рамка се базира на нереалистични очаквания и крие риск от свиване на икономиката.
Проектобюджетът беше представен официално от управляващите в петък в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Те го нарекоха „бюджет на вразумяването“, но според Василев заложените в него параметри всъщност предполагат рецесия.
Бившият финансов министър оспори прогнозата за около 8% ръст на потреблението на фона на значително по-слабото увеличение на доходите. Друг негов основен аргумент е свързан с инфлацията. По думите му в бюджета за 2026 г. първоначално е бил заложен дефлатор от 5,2%, докато вече очакваната стойност за годината достига 9,1%. Въпреки това в прогнозите за следващите години отново се предвижда успокояване на ценовия натиск.
Според Василев подобни очаквания са прекалено оптимистични предвид международната обстановка и поскъпването на енергоносителите. Той подчерта, че по-високите цени на природния газ, електроенергията и дизеловото гориво вече се отразяват на производството, включително в сектор „Хлебопроизводство“.
Критиките на Асен Василев са насочени и към прогнозираното увеличение на доходите. По думите му, ако един работещ получава 1000 евро заплата, според заложените в бюджета параметри тя ще нарасне до 1050 евро през първата година, до 1060 евро през втората и до едва 1061 евро в края на тригодишния период.
Според лидера на „Продължаваме промяната“ тези увеличения изостават от инфлацията и на практика водят до спад в покупателната способност. На този фон той оспори прогнозата за около 8% ръст на потреблението при значително по-слабо нарастване на възнагражденията.
„Заплатата ви се вдига с 50 евро, но вие ще похарчите 80 евро повече. Ще си бръкнете в спестяванията“, коментира Василев. Той предупреди, че подобен модел е неустойчив и в крайна сметка домакинствата ще бъдат принудени да свият разходите си.
Бившият финансов министър разкритикува и заложения размер на минималната работна заплата, определяйки го като по-нисък от очакваното. Според него предвиденият ръст няма да позволи достигането на предварително планираните нива в края на прогнозния период.
По отношение на Европейската комисия Василев подчерта, че Брюксел не диктува структурата на българския бюджет, а следи единствено за спазването на общите фискални правила и крайното бюджетно салдо.
Друг сериозен проблем в проектобюджета според бившия финансов министър са инвестициите. По думите му за следващата година са заложени с 4 млрд. евро по-малко държавни капиталови разходи спрямо настоящата, което представлява спад от около 40%.
В същото време макроикономическата прогноза предвижда общото намаление на инвестициите в страната да бъде само 1 млрд. евро. Според Василев това означава, че частният сектор трябва да компенсира разликата с допълнителни вложения от около 3 млрд. евро.
Той обаче постави под съмнение подобен сценарий на фона на планирания данък върху свръхпечалбите, скъпата енергия и очакваното свиване на потреблението. Като допълнителни рискове Василев посочи забавянето на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), както и проблемите с общинската програма. Според него липсват икономически предпоставки бизнесът да увеличи вложенията си в такъв мащаб.
„Няма откъде да дойдат тези 3 млрд. евро повече инвестиции“, заключи лидерът на „Продължаваме промяната“. Той предупреди, че комбинацията от свиващи се държавни вложения, недостатъчен ръст на доходите и по-високи разходи за бизнеса крие риск от забавяне на икономическия растеж и сериозни финансови проблеми.
Видео:BTV
