86 процента от българите не харесват парламента, ГЕРБ и БСП с паритет

След два последователни месеца на динамика в електоралните нагласи, през октомври се отчита стабилизация в данните. Не се наблюдава съществена разлика

След два последователни месеца на динамика в електоралните нагласи, през октомври се отчита стабилизация в данните. Не се наблюдава съществена разлика в оценката за работата на парламента, правителството и президента. Половината българи са на мнение, че не трябва да се възстановяват мерките срещу разпространението на Ковид-19.

Оценката за работата на парламента продължава да бъде най-ниската от всички институции. Три четвърти от българите оценяват отрицателно работата му, докато само 14% дават положителна оценка. При правителството не се забелязва промяна от последния месец, като малко над една пета са склонни да го оценят положително. 48% оценяват положително президента, докато 39% са на обратното мнение.

От протестите насам, съдът и прокуратурата отбелязват спад в оценката за своята работа. Въпреки че протестът е насочен срещу прокуратурата, съдът също търпи пасив, възприемайки се като част от една обща система с прокуратурата – съдебната. И двете институции се ползват с малко над една пета положителна оценка и над 60% отрицателна.

Регистрира се и определена динамика в оценката към полицията, като непосредствено преди протестите 48% заявяват положителна оценка, а 38% отрицателна, то през октомври 45% декларират отрицателна, а 43% положителна. При армията не се отчита динамика.

Българската народна банка остава със сравнително стабилни нива от 43% положителна оценка за работата си срещу 29% отрицателна.

След смяната на омбудсмана, институцията загуби част от положителната оценка за своята работа, но въпреки това и през октомври декларираните позитивни оценки са повече от отрицателните.

След определено повишаване на колебанието в отношението към църквата около Ковид-19 и дебатът около посещенията в храмовете по време на празници, през октомври положителната оценка се възстановява на нива от края на миналата година, което я прави институцията в България, която се ползва с най-висока положителна оценка.

След два поредни месеца на спад в обществената подкрепа към основната управляваща партия и ръст при извънпарламентарната опозиция, през октомври се регистрира стабилизация на нивата от месец септември. ГЕРБ и БСП остават в практически паритет. Моментната снимка сочи сигурни пет партии в следващото Народно събрание, като освен ГЕРБ (24.1%) и социалистите (23.6%), участие с 15.9% ще има партията на Трифонов, ДПС (10.2%) и Демократична България (8.8%). С реални шансове за представителство остават и формацията около Мая Манолова (3.9%) и Обединени патриоти (ВМРО и НФСБ) с 3.8%. Сред по-малките политически формации също не се наблюдава съществена динамика. Разликите са в рамките на стандартното статистическо отклонение.

„Тренд“ тества нагласите на българите по темата с Ковид-19 всеки месец от март насам. След първоначалното успокоение последвало от либерализацията на мерките, страховете постепенно се покачват. През октомври вече две трети от българите са на мнение, че епидемията от коронавирус ще продължи да се развива. Само 15% смятат, че пандемията е затихваща. Ръст се регистрира и в дяловете на тези, които са на мнение, че трябва да се възстановят част от мерките срещу разпространението на болестта, но въпреки това засега половината българи са против възстановяването им.

COMMENTS

WORDPRESS: 0