220 хиляди пълнолетни българи декларират, че са ставали жертва на грабеж/престъпление в последната една година. 62% от българите биха се обърнали пр
220 хиляди пълнолетни българи декларират, че са ставали жертва на грабеж/престъпление в последната една година. 62% от българите биха се обърнали при проблем свързан с личната сигурност към полицията, а близо 20% към роднини. 29% от българите не се чувстват сигурни в домовете си.
Това сочат данните на изследователски център „Тренд“. Мотото на изследването е „Нагласи на българите по отношение на личната им сигурност“. То е направено по възлагане на в. „24 часа“. Изследването е представително, направено е между 10 и 18 януари т.г. Социологът Ивелина Славкова го представи в ефира на „Нова телевизия“.
90% от българите посочват, че в последната една година нито те, нито техни близки са били обект на грабеж/нападение.
Въпреки това данните регистрират високи дялове на несъгласие по отношение на въпроса „Вие лично съгласен ли сте или не сте съгласен с твърдението, че в България човек може да се разхожда навсякъде и по-всяко време без да се страхува от престъпление?“ – 78% не са съгласни, че могат да се разхождат навсякъде и по-всяко време без да се страхуват от престъпление.
8% от българите се страхуват, че върху тях може да бъде упражнено насилие от страна на полицията.
Високи дялове на декларация за страх има и по отношение на крадци (78%), хора от ромски произход (64%), хулигани (69%). Не се отчита особена динамика по отношение на пол и възраст, както и по отношение на населеното място.
38% е делът на българите, които заявяват, че се страхуват от насилие от страна на бежанци/мигранти. Тук се отчита динамика спрямо пола на респондентите, като данните показват, че жените в по-голям дял се страхуват за сметка на мъжете. По отношение на населеното място, то близо 50% от живеещите в столица споделят такъв страх, докато дяловете в областните градове, малките населени места и селата е по-нисък.
Едва 2% от българите декларират, че се страхуват от насилие от страна на съпруг(а)/партньор(ка), а 92% отговарят отрицателно. По отношение на тези данни трябва да имаме предвид и нежеланието на хората да споделят такъв тип информация.
