Името на разстреляния днес сутринта бизнесмен Петър Христов се свързва с участие в разнородни сфери-като благодетел, инвеститор в спортни и академични
Името на разстреляния днес сутринта бизнесмен Петър Христов се свързва с участие в разнородни сфери-като благодетел, инвеститор в спортни и академични инициативи, участник в мащабна строителна дейност. В годините на прехода бе шеф на сикаджийската охранителна фирма „Дито”, както и на компанията „Дито Шугър“, която бе на входа и изхода на „Захарни заводи” АД в Горна Оряховица. Петър Христов бе разследван през 2000 г. като поръчител на убийството на собственика на мандрата в Елена Слави Славев, но подозренията не бяха доказани.
Петър Христов е израснал е във великотърновското село Самоводене, където е завършил основно образование. През 1983 г. е приет в Средно сержантско военно училище „Георги Измирлиев” в Горна Оряховица, в експерименталната паралелка на Министерството на отбраната, която завършва с отличие. После започва работа в министерството и е приет във ВНВУ „ Васил Левски” във Велико Търново. Завършва висшето военно училище в старата столица през 1991 г. и още същата година напуска армията. Има магистратура по финанси в Стопанската академия в Свищов и завършено „Право” във ВТУ. Има син и дъщеря.
След като напуска армейските редици, Петър Христов става продавач на сергия на пазара във Велико Търново. Докато продава зарзавати, кара курс на Българската фондова борса и основава първата си фирма за търговия с хранителни стоки. Паралелно с това работи в дискотека „Анаконда” в столицата като портиер и продава куверти. После го назначават за охранител, защото е бил активен спортист и републикански шампион по борба, джудо, самбо, карате. Създадената от него тогава охранителна фирма „Дито”, съществува и до днес. Така постепенно търновецът учредява верига от фирми.
От 1993 г. до 2004 г. създава контакти и консултира големи компании. Дейността се разраства и Христов се захваща и с международни партньори като създава холдингова структура от група фирми, които достигат до завидната бройка от около 80 компании. През 1996 г. приватизира млекопреработвателното предприятие „Лактима” във Велико Търново. Днес това е едно от добре работещите предприятия в региона. В него работят около 100 души и в съпътстващ бизнес има още около 200 работни места. Чрез холдинга „Пропъртис Мениджмънд Груп Холдинг”, Христов постепенно преструктурира целия си бизнес в различни профили на икономиката – стопански услуги, забавления, търговия, финансова компания, инвестиционна компания, индустрия и др.
Цялата администрация, маркетинг и търговският отдел изнася в София, където са и най-големите продажби.
За мощния си бизнес, Христов приживе твърдеше, че дейността му и тази на инвестиционния фонд „България Инвестмънт Груп”, са развити с лични пари на акционерите и привлечени средства на банките. Фондът „Тидар България” и няколко бизнесмени от Израел пък са собствениците на мегапроекта „Велико Търново Хилс”, който представлява един цял квартал с жилища за над 15 млн. евро в старата столица.
Преди години милионерът стана известен като благодетеля на ученичката Мануела Горсова, която бе прикована на легло след автомобилна катастрофа, предизвикана от световния шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки. Години наред търновският бизнесмен плащаше лечението на момичето у нас и в чужбина.
Преди 2 г. на Петър Христов бе възложено изграждането на регионалното депо за битови отпадъци край великотърновското село Шереметя на стойност 33,2 млн.лв. Фирмите му печелеха обществени поръчки и участваха в санирането на блокове, ремонт на пътища, улична мрежа.
Наред с бизнеса, Петър Христов активно се занимаваше и с обществена дейност. Той бе член на Настоятелството на ВТУ „Св.Св.Кирил и Методий”. Преди няколко месеца се заговори, че е заявил, че поема строителството на университетския храм „Св. Евтимий, Патриарх Търновски”, който от години чака да бъде доизграден. Христов бе член и на масонска ложа.
Минути преди да бъде разстрелян показно, бизнесменът Петър Христов разговарял по телефона с майка си Момка Манолова. Двамата се чули около 9.00 часа, както обичайно всеки ден. „Мамо, обичам те!“, били последните думи на бизнесмена.
