Парламентът прие Доклада за дейността на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество за 2019 г.
Парламентът прие Доклада за дейността на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество за 2019 г. От гласувалите 177 депутати 131 бяха „за“, един – „против“, а 45 се въздържаха.
В доклада се посочва, че през миналата година в комисията са постъпили общо 166 сигнала, по които са образувани производства. Комисията е изготвила 162 проекта на решения по същество и за прекратяване и е наложила глоби, санкции и отнемане на имущество по наказателни постановления в размер на 173 511 лв. Комисията е постановила 14 решения, с които установява конфликт на интереси; 87 решения, с които не установява конфликт на интереси; 61 решения, с които прекратява производството.
През отчетния период комисията е продължила работата и по производства, образувани по отменения закон, като по тях са наложени санкции в размер на 34 027 лв. Общо през 2019 г. (по реда на двата закона – отменения и действащия) комисията е приела 222 решения за внасяне на искове за налагане на обезпечителни мерки в съдилищата на страната в размер на 848 385 935,79 лв. и с предложено за обезпечение имущество на стойност 653 388 252,94 лв. За този период в полза на държавата са отнети 37 недвижими имота и 119 моторни превозни средства.
Срещу доклада възразиха депутати от БСП. Критиките им бяха в посока неефективност на действащия антикорупционен закон.
Въпреки работата на комисията за периода нивата на корупция в страната продължават да са високи, посочи Кристина Сидорова от БСП. С един недобър закон няма как да имаме добре работеща комисия, допълни тя, цитирана от БТА.
Според нея действащият закон не работи, доказателство за което били данните на „Трансперънси интернешънъл“, според които България е на 74 място в света по индекс за възприятие на корупцията.
В доклада отсъстват скандалите от миналата година – Апартаментгейт и терасата на предишния председател на комисията Пламен Георгиев, посочи тя.
По думите й има разминаване между искове за отнемане на имущество и реално отнетото такова.
Според друг ляв депутат – Милко Недялков в доклада няма анализ и насока за борба с корупцията. Колегата му Крум Зарков допълни, че концептуално са се противопоставили срещу идеята да се сливат серия органи в мега комисия. Този доклад поставя важни въпроси, но големият въпрос за ефективната борба с корупцията остава пред нас, допълни той.
Данните в доклада показват, че комисията работи сериозно, възрази Спас Гърневски от ГЕРБ. По думите му по всяко направление се работи с професионализъм. Според него от БСП не подкрепят доклада и действащия закон, защото се страхуват от него. Справянето с корупцията не е работа само на една комисия, това минава и през тази зала, която приема инструментариума, с който работим ние, прокуратурата, МВР, ДАНС, подчерта председателят на КПКОНПИ Сотир Цацаров. По думите му част от този инструментариум е в Наказателния кодекс и остава непокътнат от 1968 г.
Нищо няма да се промени, ако комисията се назначава не от Народното събрание, а от президента, подчерта Цацаров.
„Ако мислите, че това е разковничето на борбата с корупцията в България, без грам политика ви казвам, а и вие го знаете много добре, на грешен път сте“, допълни той.
Цацаров не прие критиките към съдържанието на доклада и незасягането на апартамент гейт в него. Той подчерта, че докладът не е вестник или информационен сайт и допълни, че в него не присъстват и проверките за закупени недвижими имоти в София на не малка стойност и от депутати от БСП.
По отношение на разминаването между претендирано и отнето имущество Цацаров заяви, че преди да бъде отнето дадено имущество, делото минава през три съдебни инстанции и за това време имуществото се обезценява. Друга причина е, че 127 дела са спрени, защото чакат тълкувателно решение на ВКС от 2018 г., посочи той. Сотир Цацаров припомни, че промените в законодателството са в ръцете на депутатите.
COMMENTS