Милка Манева: След големия спорт, ти ставаш едно голямо нищо за обществото!

Европейската шампионка по вдигане на тежести Милка Манева коментира в личния си профил във Фейсбук случилото се с гимнастичката Цветелина Стоянова. „Д

Европейската шампионка по вдигане на тежести Милка Манева коментира в личния си профил във Фейсбук случилото се с гимнастичката Цветелина Стоянова. „Да, всички искаме Цвети да оцелее и не само това, но и да намери сили да продължи. Но нека си кажем истината в очите… след големия спорт, ти ставаш едно голямо нищо за обществото… и аз от личен опит да си го кажа!!!“, споделя олимпийската гордост на Смолян.

Вижте целия текст, който публикуваме без редакторска и коректорска намеса:

 

СПОРТЪТ МНОГО ДАВА, НО И МНОГО ВЗЕМА…
Ми каза много отдавна една моя близка. И това, което се случи с Цвети е доказателство…И сега всички коментират защо, как, кога…А тези въпроси трябваше да се зададат много по-рано. Месомелачката „Спорт“ повлече и това дете надолу…А тези деца, тези, отдали се на „Големия спорт“, са невероятно отговорни, амбициозни и отдадени на това, с което се занимават. И може би Цвети ще накара много хора, които са отговорни за нашите деца в спорта, да се замислят и променят отношението си към тях. Виждаме един много малък отрязък от техния живот и техните постижения ни радват и ни карат да се гордеем…Но…после… или преди това.Всички очаквания, които имат към тях треньори, зрители, близки, самите те към себе си натоварват невероятно психиката. И това натоварване започва още в детска възраст, а тогава никой не се интересува от това. Родители и треньори се фокусират върху постиженията в спорта и никой не се интересува какво струва това на детската психика. И тогава то, детето се справя някак си, то си знае как…А точно това е моментът, в който трябва да се включи специалиста, и точно това е превенцията, за която толкова много говорим. Да се приучи това дете как не само да печели, но и да губи, как да се справя със славата, да е наясно, че спортът е нещо много добро, но не всичко. И не това,че си много добър спортист, те прави достатъчно стойностен и добър човек. Че освен спорт, зала, терен, има и друг живот. И най-вече да се подготви за това, какво се случва с него, ако в един момент спортната му кариера приключи/по някога твърде рано/. Защото повярвайте ми, след като един макар и много голям спортист, приключи своята кариера, много бързо бива забравен. И се оказва, че много малка част от нашите „големи“ са готови за това. Кой работи с тези хора, кой се грижи за тяхната психика, кой се интересува какво се случва с човека? Смея да коментирам, защото съм имала възможност да контактувам в близък план с големи спортисти, оставени в безпътие…Изцедени, използвани, употребени и изхвърлени-да, така се чувстват „големите“. А „Големият спорт“?-Той вече е захапал следващия…
Дано Бог е милостив и спаси Цвети!

COMMENTS

WORDPRESS: 0