В затвора Силиври в Истанбул вече се намират 1710 арестанти, свързани с участие в опита за военен преврат от 15 юли. Според съобщението на прокуратур
В затвора Силиври в Истанбул вече се намират 1710 арестанти, свързани с участие в опита за военен преврат от 15 юли.
Според съобщението на прокуратурата в Бакъркьой, Истанбул, сред хвърлените зад решетките са 187 съдии и прокурори, останалите 1573 са военни. Силиври не е единственият затвор в мегаполиса, където обвинените в престъпления се въдворяват до процеса и окончателното произнасяне на присъдите им.
Там има десетки журналисти, противопоставили се на авторитарния режим, там бяха и главният редактор на в. „Джумхуриет“ Джан Дюндар и ръководителят на кореспондентското бюро на опозиционния всекидневник Ердем Гюл, които след намесата на Конституционния съд бяха пуснати на свобода.
В четвъртък в черноморската провинция Зонгулдак 12 от 24-имата задържани магистрати също бяха пратени зад решетките.
На излизане от сградата на съдебната палата съдийка започна да скандира „Ние сме войници на Кемал Ататюрк“, но полицаи опитаха да й затворят устата с ръце. Тя продължи да вика същото през отворения прозорец и когато вече беше вкарана в микробуса. Обвинението срещу всички е за предумишлени действия с цел премахване на конституционно установения ред и сваляне на правителството чрез сила.
Бившата председателка на Висшия съдебен съвет Несибе Йозер е била подложена на разпит близо пет часа, задържана е два дни след опита за преврат. „Защото съм модерна светска жена, ме държаха като гирлянд на витрина. Издигнаха ме като кандидат за поста и накрая ме употребиха. Позорно е да ме свързват с преврата и категорично не приемам обвиненията, че съм член на групировката на Фетхуллах Гюлен, аз съм човек на закона. Не познавам нито паралелната държава и нямам представа кой изпълнява активната роля в това“, заяви магистратката и отхвърли всички обвинения.
Въпреки всичко, прокурорът внесе искане за постоянното й задържане под стража, наказателният съд го уважи и тя вече е зад решетките в женския затвор в Бакъркьой.
След опита за преврат бяха задържани повече от 9000 души, включително около 6800 войници, а над 37 000 държавни служители и полицаи бяха временно отстранени от длъжност, а на около 21 000 учители в частни училища бяха отнети лицензите за преподаване.
В същото време турският президент Реджеп Тайип Ердоган призна в интервю за Ройтерс, че е имало значителни пропуски в работата на разузнаването преди опита за военен преврат и обеща бързо да преструктурира въоръжените сили.
В първото си интервю след обявяването на извънредно положение Ердоган каза, че е възможно да бъде направен нов опит за преврат, но това ще бъде много трудно, защото сега властите са много бдителни.
„Съвсем ясно е, че имаше значителни пропуски и недостатъци в нашето разузнаване, няма смисъл да го крия или отричам“, каза Ердоган в двореца си в Анкара.
Предстоящата среща на Върховния военен съвет на 1 август, извършващ надзор на въоръжените сили, може да бъде изтеглена с една седмица, за да бъде обсъдено тяхното преструктуриране. Съветът включва министър-председателя, министъра на отбраната и началника на генералния щаб. „Те работят заедно по въпроса и много скоро ще се появи нова структура, в която ще бъде влята свежа кръв“, каза Ердоган.
Ройтерс отбелязва, че президентът е изглеждал спокоен и сдържан по време на цялото интервю, но охраната вътре и около просторния дворцов комплекс е била засилена. В градините били разположени специални полицейски части, а на пътищата, водещи до двореца са били направени импровизирани контролно-пропускателни пунктове, включително с боклукчийски камиони, блокиращи достъпа до комплекса.
Ердоган каза, че нищо не пречи да бъде удължено извънредното положение и след изтичането на трите месеца, ако е необходимо. Това ще позволи на правителството му да предприеме бързи мерки срещу поддръжниците на преврата и ще позволи на президента и кабинета да заобиколят парламента в издаването на нови закони, включително да ограничат правата и свободите, ако сметнат за добре.
Ердоган каза, че движението на ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен, когото смята за мозък на опита за превземане на властта, ще бъде третирано като поредната сепаратистка терористична организация, каквито са и кюрдските въоръжени групировки, с които държавата се бори от три десетилетия.
Турският парламент официално одобри в четвъртък искането за въвеждане на тримесечно извънредно положение в страната след неуспешния опит за военен преврат миналия петък. Ердоган обяви плана за извънредно положение, като заяви, че той ще помогне на властите по-бързо и ефективно да изправят пред правосъдието поддръжниците на неуспешния преврат.
Извънредното положение дава възможност на Турция да удължава времето за задържане под стража на заподозрени и да издава укази, без одобрението на парламента, да налага полицейски час, забрани за протести и по-голям контрол върху медиите. Освен това вицепремиерът Нуман Куртулмуш обяви, че Турция временно преустановява действието на Европейската конвенция за защита на правата на човека. Той допълни, че се надява извънредното положение да не продължи цели три месеца, а да бъде отменено до 40-45 дни.
Първият ден на първото извънредно положение за последните 15 години бе най-спокойният за последната седмица. Повечето магазини бяха отворени, хората пътуваха за работа безпроблемно с градския транспорт.
Няколко хиляди души се събраха вечерта на един от мостовете над Босфора, съединяващ двата бряга на Истанбул, на който в нощта на опита за преврат пучистите разположиха танкове и спряха движението. С факли и знамена в ръце, тълпата скандираше името на президента Ердоган и издигна плакати с надписи „Бдим над родината си“.
В същото време Русия отмени ограниченията върху редовните въздушни линии, свързващи я с Турция. Руският авиационен регулатор Росавиация е изпратил на авиокомпаниите и туроператорите съответното съобщение. Полетите бяха спрени заради опита за преврат в Турция. По-рано, в началото на юли, Русия възстанови спрените чартърни полети. Това стана след приключването на осеммесечната дипломатическа криза между Москва и Анкара.
Ръководителят на европейската дипломация Федерика Могерини и еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан изразиха безпокойство във връзка с въвеждането на извънредно положение в Турция, предаде АФП.
„Отблизо и с тревога следим събитията около извънредното положение, което Турция обяви след опита за преврат, който ЕС осъди“, заявиха двамата в съвместно изявление. „Призоваваме турските власти при всички обстоятелства да се придържат към принципите на правовата държава, да спазват правата на човека и основните свободи, включително правото на всеки на справедлив съдебен процес“.
Прессекретарят на президента на Турция Ибрахим Калън пък заяви, че критиката от страна на Европа във връзка с въвеждането на извънредно положение е ясен пример за двойни стандарти. Калън добави, че извънредното положение ще се поддържа в рамките на правовите норми и няма да повлияе на начина на живот на хората. Едновременно с това той потвърди, че държавата ще предприеме всички мерки, за да прочисти страната от метежниците.
„Всички ние осъдихме подлия терористичен акт в Париж, след който във Франция беше въведено извънредно положение. Но никой не обвини Франция за нарушаване на правата на човека. Ние се обръщаме към Европа, нека там не обвиняват Турция за това, за което не обвиниха Франция. След брюкселските атаки в Белгия също беше обявено извънредно положение. Не обвинявайте Турция за това, за което не обвинихте Белгия“, отбеляза Калън.
COMMENTS