Брюксел не държи на думата си, каза турският президент Реджеп Тайип Ердоган в понеделник вечерта, обяснявайки присъствието на хиляди мигранти на с гра
Брюксел не държи на думата си, каза турският президент Реджеп Тайип Ердоган в понеделник вечерта, обяснявайки присъствието на хиляди мигранти на с границите Гърция и България.
Ситуацията не трябва да се коментира от държави, които са далеч от региона, побърза да го подкрепи застаналият до него премиер Бойко Борисов, пристигнал в Анкара, за да обсъди ситуацията.
Според тази версия сред причините, довели до напрежението по външните граници на ЕС, е фактът, че Европейският съюз не е оказал достатъчно подкрепа на Турция, приютила 3.6 млн. сирийци, избягали от войната в родината си, давайки ѝ обещаните през 2016 г. средства в размер на милиарди евро. Затова сега трябва да сподели бремето.
Не е толкова просто. „Дневник“ припомня сделката и направеното досега и обяснява защо част от нея предстои да се осъществи.
Контрол срещу пари и преговори
След месеците, в които въпросът за влизането на над милион мигранти от Близкия изток и Африка покрай войната в Сирия и възхода на „Ислямска държава“ там и в Ирак стана основна тема в ЕС, на 18 март 2016 г. Турция и Европейският съюз намериха решение.
Схема „един срещу един“ бе договорена между страните. Според нея Турция ще изпраща за разпределяне в ЕС по един сирийски бежанец за всеки мигрант, който се съгласи да приеме от Гърция (именно Турция бе страната, от която влизаха повечето мигранти в Европа).
В замяна ЕС обеща 6 млрд. евро, предоставени на два транша (един за 2016-2017 и още един – за 2018-2019 г.). Средствата трябваше да се дадат на турската държава и тя да служи като мост към неправителствени организации, работещи по проекти, свързани с бежанците, грижите за тях и интеграцията им. Организации като Върховния комисариат на ООН за бежанците, УНИЦЕФ, Датския бежански съвет и редица хуманитарни организации (със и без държавна подкрепа) са бенефициенти, а проектите са в областта интеграцията, образованието, здравеопазването и достъпа до услуги за бежанците и др.
Друг ангажимент, който пое Европейският съюз, бе да положи усилия, за да облекчи визовия режим за Турция, да подпише ново споразумение за митническия съюз и да даде нов тласък на преговорите за присъединяване на страната, които са в застой от години.
Какви са резултатите
Сделката ограничи мигрантския приток в Европа. Отчасти заради нея за три години той намаля над осем пъти до 123.6 хил. души за миналата година, при това в статистиката влизат и случаите на пристигнали през Средиземно море в Италия и Испания. Миналата година еврокомисията обясни, че откакто е в сила сделката, случаите на влезли в Гърция мигранти са спаднали с 97% спрямо 2016.
Независимо от това Турция, която периодично плаши Европа с нова мигрантска вълна, е обвинявана от Гърция и други държави, че понякога разхлабва контрола и дава възможност за нови пристигания на гръцките острови – и това още преди съобщението за „отваряне на границите“ миналата седмица.
Какво не изпълнява ЕС
Евросъюзът потвърждава, че още не е превел цялата сума, но нито в Брюксел, нито в Анкара действително твърдят, че никакви средства не са предоставени (такива намеци се появяват само в някои от най-острите изказвания на турски служители).
От шестте милиарда евро, обещани на Турция, са преведени малко над половината (3.2 млрд.) според европейската статистика, която Анкара в общи линии не оспорва. От първия транш по данни на Брюксел и на турското външно министерство близо 2.47 млрд. са отпуснати, но според запитване на „Ал Джазира“ Анкара изразява недоволство заради липсата на останалия половин милиард.
За ЕС нещата стоят по друг начин: според документ от 28 февруари са подписани договори за всички пари за периода 2017-2018 г., а това означава, че другите предстои да бъдат отпуснати. Използвани (по турски данни) са 2.15 млрд. евро.
За втория период (2018-2019 г.) според Турция едва 754 млн. евро са отпуснати, а 77.4 млн. – използвани. Във вече цитирания документ ЕС обяснява, че от сумата от малко под 3 млрд. (2.96 млрд.) за над 1.7 млрд. са подписани договори, а 760 млн. са отпуснати към 28 февруари.
Въпросът за визите и преговорите с Турция пък е политически деликатен в момента. Европа не би могла да направи много, тъй като безпокойството на институции като европарламента и еврокомисията и на редица държави в блока за проблемите на турската демокрация от последните години не дават възможност за по-тясна работа с тази страна.
Турция обаче държи да подчертае, че ЕС не се справя с ангажимента си в момент, когато потокът на средствата за бежанците (макар и бавно) продължава да тече и когато някои анализатори свързват поведението на Турция с предстоящи нови искания – за финансиране или друга подкрепа. Източници на „Ройтерс“ твърдят, че ЕС се готви в петък да отпусне и средства за над 1.5 млн. души, разселени в провинция Идлиб и приближили се до турската граница заради продължаващите сражения там.
Няма пълно единодушие обаче сред членките. „Против“ отпускане на близо 60 млн. евро засега са Кипър и Гърция, твърдят източници на агенцията. За нея обаче европейски дипломат обяснява: „Ердоган е загазил в Сирия, загазил е с Русия и се опитва да получи повече подкрепа от нас. Парите са нещото, което можем да дадем, но той иска военна подкрепа.“
На снимката: Лагер за сирийци край Идлиб. От април насам над 1.5 млн. души, живеещи в провинцията, са се приближили към сирийско-турската граница. Ройтерс
От „Дневник“
COMMENTS