Горан Благоев: Българските управници вярват, че могат да подкупят и Бог

„Това са хора, които живеят с манталитета, че могат да купят всичко, че могат да подкупят всеки, че имат всепозволеност. Ерго – те могат и Бог д

„Това са хора, които живеят с манталитета, че могат да купят всичко, че могат да подкупят всеки, че имат всепозволеност. Ерго – те могат и Бог да подкупят. Не, защото съвестта ги гризе по някакъв начин. Виждаме примери с тайни снимки на спящи държавници, оръжия, чекмеджета с пачки с евро. Тук къде отива моралът и отношението към „Началника“? Аз не знам. Със сигурност не е според това, което казва Библията. Там има много примери точно на хора, които са се самозабравили и мислят, че могат да излъжат или подкупят дори Бог. Рано или късно сметките им винаги се объркват“.

Това заяви водещият на „Вяра и общество“ по БНТ Горан Благоев в интервю за независимото предаване „По острието с Калоян Константинов“ във връзка с необичайното страхопочитание, което българските политици демонстрират спрямо църквата и религията.

„Преди 89-а година да бъдеш вярващ не беше мода и поза. Това беше изстрадана потребност. Ти да ходиш на църква и да се озърташ дали все пак някой не стои на вратата да наблюдава и да си записва. И сега тези хора да се бият в гърдите и да казват, че пазят православието от хора като мен, които го рушат – мога само да ги съжаля. Що се отнася до премиера, е достатъчна пресконференцията с ловчанския митрополит Гавраил, за да ни стане ясно за каква вероизповед иде реч. Без да обиждам никого, премиерът представлява една голяма част от нашето общество – битов християнин. Да наричаш Бог „Началника“, да не смееш да кажеш името на Бог, на спасителя Иисуса Христа, това какво е? И до него митрополитът седи и мълчи. И го хвали, че сме имали невероятен премиер, за когото даже в Гърция ни завиждали. Християнският код много се сбърка след 89-а година, когато църквата трябваше да изнесе, образно казано, своите ценности на площада, на улицата. Да тръгне сред хората, да мисионерства, а не да продължи да казва: „Храмът е отворен, вие, ако искате, заповядайте. Ако не искате, прав ви път“. Не, така не правят другите християнски изповедания. Не е случайно, че Христос е казал: „Хлопайте и ще ви се отвори“. Нашите свещеници и духовници в немалка степен, особено висшия клир, никога не са имали навика да хлопат“, допълни той.

Наскоро журналистът и историк влезе в конфликт с генералния директор на БНТ именно заради критичните си позиции спрямо Българската православна църква (БПЦ) и Бойко Борисов. Емил Кошлуков поиска сваляне на предаването от ефир или поне смяната на водещия, който е едно от емблематичните лица на телевизията, създател и водещ на „Вяра и общество“ от 15 г. насам.

„Моето усещане е, че това беше началото на края на предаването. В момента, от няколко седмици то е възстановено по един много странен начин. Сборните летни повторения са възстановени в понеделник след обедните новини – времето за повторенията на повторенията. Ден, след като се разгоря скандалът след моя пост във ФБ, беше отнето правото ни върху Фейсбук страницата на предаването. В момента екипът на „Вяра и общество“ е изолиран от „Вяра и общество“, обясни той.

Засега не е ясно дали предаването ще продължи през есента и под какъв формат. Мотивите на Емил Кошлуков обаче повдигнаха подозрения за налагане на цензура.

„Ако един журналист не задава неудобни въпроси и не критикува, значи той стачкува. Явно представите ни за журналистика се разминават с тези на някои други хора, които очевидно искат в България да има удобна журналистика. Виждаме по какъв начин едни медии отразяват протестите, по какъв начин други ги отразяват. Хубаво, ще каже, че има свобода на словото, има плурализъм. Но една медиа трябва да е плуралистична дори тогава, когато отразява опозицията и тези, които са критици на управляващите. Иначе медиата се превръща в проправителствена. Докладът на „Репортери без граници“ от тази година посочва, че откакто г-н Кошлуков е станал генерален директор на БНТ – тя е станала проправителствена. Държа всички да знаят, че БНТ е обществена. В едно общество имаме и управляващи, и опозиция, и хора, които не се интересуват нито от едните, нито от другите“, коментира Горан Благоев.

Той критикува БПЦ, която получава всяка година милиони левове от държавата, но срещу това дава много малко на обществото. Според него, особено по време на пандемията църквата не е помогнала достатъчно на хората, а вместо това се е отнесла безотговорно и дори е всявала страх:

„Християнството е любов, не всяване на страх. Точно битовото християнство гледа на Бога като на някой, който седи на небето, размахва пръст и казва: „Сакън, внимавайте долу, ако ми затворите църквите долу, какво ще ви се случи“. Не е това Господ. Опасявам се, че точно това искат да втълпят на този народ, тъй като страхлив народ се управлява по-лесно. В Гърция затвориха храмовете, да не би да стана по-лошо? Да не би Господ да иска, отивайки на църква, да се заразим? Напротив, иска всячески да предпазим ближния.“

По този начин църквата се превръщала все повече в „брошка на държавния ревер“, в една декорация, изтъкна той. Освен това е редно да си зададем въпроса какво се случва с множеството имоти на БПЦ и защо тя не си докарва някакви средства от тях, а вместо това разчита единствено на държавна субсидия.

Според Благоев, църквите на Запад, а и останалите православни църкви като тези в Гърция и дори Румъния са много по-активни от нашата в своите социални и духовни дейности. Въпреки това много вярващи у нас гледат на католиците и протестантите като на еретици. А папа Франциск е обвиняван в популизъм и показност. В същото време вярващите не критикуват руския патриарх, например.

„Папа Франциск е феномен в католическата църква. Това е човек, който не само декларира едни ценности, той ги живее. Искам да попитам всички тези негови отрицатели, тъй като той идва от Аржентина, където е живял по времето на хунта, на военен режим, и е помагал на страдащи – колко от сегашните клирици в по-напреднала възраст преди 89-а година са вършили този подвиг, който е вършил Франциск по същото време в Аржентина? Нито един. С какво самочувствие ние корим този човек? Той хвърли ли робите – хвърли. Живее ли в две стаи – живее. Видяхте ли му скромните обувки, с които дойде и тук? Какво повече? Искам ето такива български архиереи да видя. Всуе са тези злата и корони, те могат да впечатлят само някой, който сега прохожда във вярата или е от онези с ланците и кръстовете и мисли, че всекиго могат да купят“, категоричен е журналистът.

Горан Благоев коментира и леко пренебрегнатата у нас тема за превръщането на „Св. София“ в джамия:

„Казусът е преди всичко политически, той не е религиозен. Ердоган се опитва да възстановява неоосманизма, който е подплатен с определена доза религиозност. Той се опитва да печели електорат. Проблемът е, че той застава срещу християнската цивилизация. Няма нормална държава, която да не реагира отрицателно на това, което се прави. Първо, това е сигнал, че се руши светският характер на Турция. Ататюрк защо е направил „Св. София“ музей? Защото е искал да поограничи малко това диво изповедание, наследено от Османската империя. Не може да бъде възстановена като църква, очевидно, затова я прави компромисно музей. Второ, размахва се пръст на целия християнски свят, за да се покаже „вижте ме кой съм аз“. Това е храм на световното православие и християнство. Вие си представете сега някъде на Балканите да решим да направим джамия на църква. Как ще реагират? Нали в крайна сметка говорим за толерантност? Това е мерене на сила, демонстрация, че Европа трябва да се съобразява с Ердоган.“

COMMENTS

WORDPRESS: 0