За първи път от много години насам салдото е балансирано, като
хазната ще разполага с близо 47 милиарда лева.
Държавата може да поеме 2,2 милиарда лева нов дълг. За разлика от предходните няколко години, новите задължения може да са и от външните пазари. Още при представянето на фискалната рамка финансовият министър Владислав Горанов определи текстовете за дълга като „буфер“.
„Естествено, ние ще се стремим да не го използваме. Но, аз винаги съм казвал, че наличието на ликвидни буфери е предпоставка за създаване на цялостно усещане за предвидимост и устойчивост“.
Бюджетът е изчислен при инфлация от малко над 2% и очакван ръст на икономиката с 3,3%,
макар че мнозина анализатори смятат, че това е твърде оптимистична прогноза, а ако не се сбъдне, приходите няма да бъдат изпълнени. Обикновено критиката към правителството е, че не планира разходите добре, заради което генерира излишък в края на годината и го разпределя по своя воля. Депутатът от левицата Петър Кънев:
„На всички е ясно, че разпределението на т.н. „излишък“ не се дължи на сериозно преизпълнение на приходите, а се дължи на неизпълнение на разходите“.
За тази година партийната субсидия ще бъде по 8 лева на спечелен глас от последните парламентарни избори, въпреки че от финансовото министерство бяха предложили запазване на текстовете от 1 лев. Това предизвика и скандал в пленарнанта зала при вотрото четене на бюджета и дори постави на кратна приемането му.
В крайна сметка се материализираха и останаха текстовете, предложени от БСП. Това няма да има значителен ефект върху харчовете в хазната, но на Горанов бе възложено да направи цялостен анализ на темата с финансирането на партиите.
